предавания контакти
 
21:30
22:35
23:35
00:00
Традиции и обичаи: Лазарки в Етъра

  Завръщане на черните лешояди в Българската природа
Вторник, 23 Ноември 2021 18:54
 

 


След дългогодишни усилия и изключителна отдаденост от страна на  Зелени Балкани, Фонд за дивата флора и фауна,  Дружество за защита на хищните птици,  и няколко международни организации, като Фондация за опазване на лешоядите,  в нашата страна се случи събитие,  което се определи  като „ историческо“. В Котленска планина се излюпи първото установено малко от вида Черен лешояд за последните 28 години в България , 36 години след като вида е обявен за изчезнал като гнездящ от нашата страна.

  •  Ивелин Иванов – Ръководител на проект „Светло бъдеще за черния лешояд”- СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора”

  След повече от 30 години, а в същност може би повече от век, защото за последното столетие, последните 100 години, единствения случай на гнездящ..открито гнездо с малко на вида в България е преди 30 години.  В резултат на експедиция на Зелени Балкани по поречието на река Арда в Източните Родопи. От тогава за съжаление,вида спорадично се вижда в България, предимно в Източните Родопи.

Клетки за адаптация има в Сливен, Котел , във Врачанския Балкан,  където през последните 4 години са пристигнали близо 60 птици.  Предимно от Испания и няколко от зоопаркове в Европа. Благодарение на Зелени Балкани и Фонд за дивата флоура и фауна, през последните 3 години са освободени близо 30 птици в Котленска Стара планина и природен парк Сините камъни.

  • Ивелин Иванов – Ръководител на проект „Светло бъдеще за черния лешояд”- СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора”-  СНЦ Зелени Балкани

„През пролетта на настоящата година , от освободените вече птици ,се сформираха три гнездови двойки. Едната имаше лош късмет. Едната птица от двойката беше убита от паднало дърво, сух клон на дърво! Нещо, което явно се случва в природата ,  т.е. птиците умират и от съвсем природни и естествени причини. Другите две двойки за голям наш късмет загнездиха, снесоха яйце и започнаха да го инкубират. Едната от двойките, не успя да го излюпи, нещо което е съвсем нормално ,в предвид на това, че птиците са изключително млади – 3-4 годишни! И тяхната неопитност, съвсем логично води до неуспех при първата  година от стартиране на тяхното размножаване.

Всички НПО, участници в проекта за възстановяване на популацията на черния лешояд, остават приятно изненадани от другата двойка лешщояди, която е излюпила малкото си и вече около стотина дни го отглежда успешно. А това е причина за изключителна гордост, и незаменима награда за положените усилия.

  • Ивелин Иванов – Ръководител на проект „Светло бъдеще за черния лешояд”- СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора”

 „Това събитие е преломно за Българската природозащита, защото доказва и показва, че България, има капацитет да възтановява, изключително редки и световно застрашени видове, какъвто е черния лешояд. Това нещо ни отне, близо 30 години, работа, упорита работа. Защото самото загнездяване и излюпване на малкото, е така да се каже – черешката на тортата. Преди това в продължение на 30 години, ние проучвахме, най-подходящите места, работихме за отстраняване на заплахите, работихме да приобщим възможно най-много..широк кръг от хора и съмишленици към идеята.”

Възстановяването на даден вид, не се случва с еднократни действия, а с поредица от такива и обединяването на широк кръг от хора.

  • Ивелин Иванов – Ръководител на проект „Светло бъдеще за черния лешояд”- СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора”

 „За щастие, явно сме успели да постигнем баланса между всички тези фактори и с радост и с гордост можем да кажем, че черния лешояд отново е гнездящ вид в Българската природа”

Важен елемент от възстановяването на вида е изграждането на изкуствени гнезда...

  • Ивелин Иванов – Ръководител на проект „Светло бъдеще за черния лешояд”- СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора”

Ползвайки опита от подобни програми проведени във Франция, Португалия...показват, че на такива млади, новосформиращи се колонии, наличието на изкуствени платформи..гнезда, ги подтиква към по-ранно и по-успешно гнездене. И двете двойки, които загнездиха, в същност , загнездиха в построени от нас гнезда.”

Пуснатите двойки са загнездили на дърво – дъб, факт, който е учудил и зарадвал екипа! Това е листопадно дърво и през зимата и пролетта, когато черните лешояди строят своите гнезда, самото гнездо е много видимо и подходящо за наблюдение, но от друга страна гнездото става уязвимо.

  • Ивелин Иванов – Ръководител на проект „Светло бъдеще за черния лешояд”- СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора”

  На Иберийския полуостров , там от където тия птици идват в България, те гнездят предимно на бор, т.е. на вечно зелени дървета. И имахме притеснение, дали тези импринтирани ??? към бора птици, ще харесат местообитанието, което им предоставя българската природа и конкретно района на Сливен и Котел. Оказа се, че това не е никакъв проблем за тях и те подобно на своите прароднини , които преди 100 години са гнездили в България, си заемат и предпочитат отново широколистните дървета, както е в случая с дъба. „

Малкото черно лешоядче, се намира именно в такова гнездо. А след сто и няколко дни,  се очаква неговия първи полет. Специалисти определят това като ключов момент.

  • Ивелин Иванов – Ръководител на проект „Светло бъдеще за черния лешояд”- СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора”

 „За щастие успяхме да екипираме нашия младеж с въпросния предавател, благодарение на който ще можем буквално онлайн да следим неговите движения и при нужда да се намесим евентуално, ако нещо изпадне в бедствена ситуация. Съответно ще можем, да информираме и големия кръг от хора и почитатели, за това как се развива живота на първото малко черно лешоядче в България.”

Лешоядчето носи името Мичев-Боев, на български орнитолози и природозащитници, които публикуват статия предлагаща реинтродукцията на вида през 1980. Именно тази  статия вдъхновява и намира много последователи.

  • Лъчезар Бончев – Фонд за дивата флора и фауна

„Черните лешояи, са изчезнали в България от преди доста години и в нашия район всъщност преди 40 години, когато са били изтровени с отровни примамки, правени за хищници. Тогава всичко е било унищожено, както почти всички диви птици...хищни. На Балканския полуостров ние станахме втората популация на черен лешояд, първата е в една малка популация в Гаде – Гърция. А ние с излюпването на лешоядчето ставаме втората популация на черни лешояди на Балканския полуостров, което е исторически момент. Първоначално черните лешояди бяха поставени в ето тази волиера зад мен и поетапно ги пускахме в района. А също така, начало на реинтродукцията на черния лешояд преди това беше белоглавите лешояди, които в момента са една значителна бройка в района – около 100, може би и повече птици. От които вече имаме около 20 двойки, сигурно. „

Благодарение на Зелени Балкани, Фонд за дивата флора и фауна, Дружество за защита на хищните птици, и няколко международни организации като Фондация за опазване на лешоядите...завръщането на различните видове лешояди в нашата страна и излизането им от Червената книга – вече е реалност!

  • Христо Пешев – Фонд за дивата флора и фауна

Както знаете, на Балканите се срещат 4 вида лешояди – белоглавия, черния, египетския и брадатия лешояд. И за съжаление и 4-те вида не са в много добро състояние в момента и за всичките видове се извършва природозащитна дейност. Черния лешояд е сравнително по-застрашен в Европа, на Балканите има само една колония от 36 двойки в Гърция, които идват в България от време на време. Хранят се и в Източни Родопи. Но от 28 години не беше виждана гнездова двойка на територията на страната. И тази година, за първи път имаме гнездящи двойки, вследствие на проекта  с черния лешояд , в който сме партньори със Зелени Балкани.”

И както казахме – зад добрия резултат, стои много труд и себеотдаденост...

  • Христо Пешев – Фонд за дивата флора и фауна

 „  Завръщането на лешоядите естествено не е нужно само да се пуснат едни птици, това е един дългосрочен и трудоемък процес, включващ множество други дейности. Като основните заплахи за лещоядите са 3-4 основни, като едната е – противозаконното използване на примамки, втората е – необезопасената ел.мрежа...третата – да има достатъчно храна в природата за тези птици...четвъртата – ветеринарно-медицинските препарати, които се използват. Като всичките тези проблеми са големи, но работата, която се извършва по тях е много различна. Най-големият проблем е ползването на отровни примамки, вследствие на отровните примамки са унищожени повечето от популациите на лешоядите на Балканите.”

Изключително важни са предавателите, какъвто бе поставен и на малкото черно лешоядче...

  • Христо Пешев – Фонд за дивата флора и фауна

 „ Всичките птици са снабдени с предаватели и непрекъснато ги следим, което е една...доста добър начин за борба с отровите. В момента в който, някъде се получи отравяне на тези лешояди, на мястото и се случи нещо, предавателите веднага дават сигнал, че има мъртва птица или, че е паднала на място, което не е типично. Вследствие на това веднага се отива на терен, премахват се отровните примамки, и по този начин може да се спасят  цели колонии птици и това е една стратегия, която разработваме от няколко години, за борба с отровите.“

Най- фрапиращия случай е през 2017, когато има голямо натравяне в Кресненското дефиле, за съжаление тогава е нямало нужните предаватели, затова не са намерени примамките и това почти е унищожило колонията.

  • Христо Пешев – Фонд за дивата флора и фауна

 „Тази година имаме 3 гнезда, активни, които сме открили. Надяваме се да има повече. Птиците мътят и се надяваме този процес да продължи, и се надяваме нашия труд да успее да предотврати тези отравяния и тази колония да порасне за в бъдеще, както и други колонии за които се грижим.”

28 години след последното гнездене и 36 години след като видът е бил официално обявен за изчезнал в страната, черния лешояд отново гнезди в България. И в същата година, отбелязването  на Международния ден на лешояда беше посветен на едно малко черно лешоядче, излюпено в Котленския Балкан.

#Natura2000NewHorizons

 
 
 
 
програма