предавания контакти
 
20:55
21:30
22:35
23:35
България: Вчера, днес, утре: Първото българско царство
Традиции и обичаи: Лазарки в Етъра

  Традиционна прилепарска среща в България
Четвъртък, 21 Октомври 2021 13:18
 

 


В нашата страна има много специалисти, които са посветили цялото си време на опознаване и проучването на прилепите и всичко свързано с тях. Тази есен се проведе Семинар за проучване и опазване на прилепите – важна част от координацията и регулярния обмен на знания и опит. такива срещи  повишават квалификацията на хората занимаващи се с опазване на прилепите, така те могат да бъдат по - ефективни в работата си.

  • Елена Тилова - Стоева – СНЦ „Зелени Балкани“

 “В момента присъстваме на една вече превърнала се в традиционна среща на хората, които работят за опазване на прилепите в България. Като идеята ми е да обменим знания и опит, от нещата , които са се случили през последната година, а в случая години.

Гостите на Семинара за проучване и опазване на прилепите са от различни сфери и всеки с радост споделя с колегите си натрупания опит. Ния Тошкова с радост разказа на колегите за скорошната си експедиция, на архипелага Мадейра, където са изследвани прилепите както на този, така и на остров Порто Санто. Целта на експедицията е била да се изследват райони, в които до момента тези бозайници са слабо проучени.

  • Ния Тошкова – център за изследване и защита на прилепите НПМ към БАМ

 „Същевременно успяхме да открием, прилепи за първи път на един от тези острови. Като на Порто Санто се счита, че те са изчезнали пред 10 години. Това е ендемичния прилеп – лили среуспипистрелус мадерензис, който се среща само и единствено в Макаронезия. Така, че нашата експедиция се оказа много полезна и успешна, защото успяхме както да изследваме и да открием този прилеп на нов остров, така и да открием още един вид на новза самия остров остров. Съответно да направим едно много голямо биоакустично изследване, за общата активност на прилепите. Целта на моята презентация беше по-скоро да вдъхновя колегите в България, да се възползват от този метод на такива пасивни детектори, които можем да оставим абсолютно на всякъде. Които ще записват през цялото време и ти дават информация за прилепите, които летят в определен район. Тъй като прилепите в горските терени в България са много слабо проучени, аз се надявам, ние да използваме това познание, което аз придобих там и да започнем нови подобни изследвания в тази посока и в България. Другото нещо, за което им разказах, е един френски проект, който изследва миграцията на прилепите в Европа и за който данни от България, биха били много ценни от гледна точка на това, че ние имаме много големи популации на прилепи и съответно много малко знаем за тяхната летателна активност, на места.

Тук, на Прилепарската среща е и Антония Хубанчева, която вече 14 години се занимава с проучване на прилепите. В момента довършва своята докторантура в института Макс Планк в Германия. Освен това в - Националния природонаучен музей в София и с Иинститута по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките.

  • Антония Хубанчева – център за изследване и защита на прилепите НПМ към БАМ

 “По време на срещата, аз представих работата на Сстанцията за изследване на прилепите – Синймерс, която е една от най-големите международни станции за изследване на прилепите в света. Намира се близо до природен парк – Русенски Лом, на 30 километра от Русе. Моята презентация беше изключително предизвикателна, тъй като ни се наложи да представяме работата на стотици учени от цял свят, публикували в едни от най-престижните научни списания в света, като Сайънс Енейчър  и Нейчър. И въпреки това е важно да се говори, за това, какви успехи имаме ние. Тъй като тази станция е познато в абсолютно ....много , много широк кръг в световен мащаб. Трябва да бъдем горди с работата, която вършим тук в България.

Специалистите са на мнение, че през последните години са направени много нови открития, който дават отговори на различни въпроси свързани с прилепите и тяхната мистичност.

  •  Антония Хубанчева – център за изследване и защита на прилепите НПМ към БАМ

 “Аз съм много горда, че в продължение на толкова много години, в България поддържаме едно много високо ниво на изследователка дейност, консервационна деност, свързана с прилепите и с тяхното тяхните местообитаниеместообитания. Но истината е, че ако не бяха регулярните срещи и добрата комуникация между всички колеги, това нямаше да се случи толкова ефективно, този процес. И съответно точно тези срещи имат, голямо значение не само за обменяне на идеи и да видим кои, как се справя, а за да можем в бъдеще да бъдем още по-ефективни и да можем по- добре да откриваме въпросите на отговорите, които ще ни вълнуват утре.

Подобни работни срещи повишават координацията между хората занимаващи се с опазване на прилепите, така те могат да бъдат по-ефективни в работата си.

  • Елена Тилова - Стоева – СНЦ „Зелени Балкани“

 „ Тъй като тази група е една от групите биоразнообразие, които страдат от липсата на достатъчно експерти и хора, които да работят за тяхното проучване и опазване. По тази причина ние се опитваме да бъдем максимално ефективни в своята дейност, за да допринесем наистина за съхраняването на тези редки и полезни животни. Тук присъстват 10 20 души от различни институции и организации. Като например от Национален природонаучен музей , от института Макс Планк, от различни пещери и клубове. Експерти, които работят в различни части на страната и на света. И се занимават с най-разнообразни неща. Като почнем от проучвания на нови пещери, нови подземни местообитания до генетични  и молекулни изследвания свързани с прилепите.

На тазгодишния Семинар екипът на Зелени Балкани също презентира работата си, свързана с опазването на прилепите,  проучването им в различни части на страната, както и обърна внимание на начините за развитие на прилепарската общност .

  • Елена Тилова - Стоева – СНЦ „Зелени Балкани“

 “Обсъдихме някои етични правила и методики, които следва да бъдат спазвани от всички хора, които работят в таз област. например – как да се прави мониторинг, как стандартно и качествено да се преброяват прилепните колонии, което от своя страна от своя страна е ключово за тяхното опазване- как да осигурим безопасността на самите прилепи, свързана с теренната работа.

Не беше подценено и обсъждането на логистиката по време на експедиция или дори на разходка сред природата.

  • Ивайло Борисов - експерт по опазване на прилепите

 “Движейки се и бъдейки в природата, ние трябва да планираме добре, така че да предприемем адекватни действия, когато се стигне до такъв момент, който трябва да се вземат адекватни действия. Например човек може да бъде ухапан от змия или да си навехне крака, може да падне в пещера и да се нарани, може да го ухапе прилеп, който да е болен от бяс или да не е болен.....всички тези неща трябва да бъдат планирани.

В последните години все по - често всеки един от нас го вълнуват болестите, които идват от животни, пренасят ли се или не… и как да избегнем това. Не случайно на Семинара за проучване и опазване на прилепите  тази тема бе широко обсъдена.

  • Виолета  Желязкова – зоолог,  НПМ към БАМ

 “Например ние като едни изследователи на прилепи и на пещери, изключително важно, когато се придвижваме при експедиция от едно място на друго, да почистим много внимателно екипите си, екипировката си. Защото иначе ако остане кал на тази екипировка , тя съдържа както спори на белоносата гъба, така е възможно да съдържа и много други видове микроорганизми които ние изобщо не познаваме. И така ние можем да ги занесем на друго място, където те да доведат до много лоши последствия.

Прилепарската среща повдигна за пореден път редица въпроси … И въпреки, че България е една от страните с най-голямо прилепно разнообразие в Европа, броят на хората, работещи за проучване на прилепите е крайно недостатъчен, родните прилепари с цената на истинска отдаденост, вече са открили редица отговори…

  • Антония Хубанчева– център за изследване и защита на прилепите НПМ към БАМ

 “Защото тези отговори са важни, не просто за този огромен кръг от хора, който е тук в момента на срещата. Тези отговори всъщност са важни за абсолютно всеки един човек. За най-обикновените хора, които въобще може би не знаят, че съществуват повече от един вид прилепи или може би се страхуват или притесняват от тях. Тъй като баланса на световните екосистеми, биологичния колапс на световните екосистеми е един злободневен въпрос. Решенията, големите решения, се взимат с малките стъпки. Тези малки стъпки, са на основата на добрата комуникация, между учените, между природозащитниците....между обикновените хора и хората, които изготвят законите и решават бъдещето на нашата държава.

Подобни срещи са от изключително значение не само за прилепите, защото както всеки един от нас се убеди,  всичко е свързано – природа-животни-хора…

А основното всъщност са комуникацията и добрите познания!!!

#Natura2000NewHorizons

 
 
 
 
програма