предавания контакти
 
13:10
13:45
14:20
14:55
България: Вчера, днес, утре: Първото българско царство
България: Вчера, днес, утре: Първото българско царство

  Мониторинг на зимуващите гъски в България
Петък, 02 Април 2021 15:28
 

 


В първия уикенд на ноември 2020-та година стартира ежегодния мониторинг на зимуващите в България гъски. Експерти и доброволци излизат на терен в районите на преброяване - Приморска Добруджа, Бургаските влажни зони и Свищовско - Беленската низина. Дейностите продължават до март, 2 пъти месечно. Михаил Илиев е експерт в БДЗП и отговорник по мониторинга и природозащитните дейности в рамките на проекта Сигурен прелетен път.

  • Михаил Илиев – БДЗП

„ Самия проект за опазване на червеногушата гъска в рамките, на който правим този регулярен ониторинг на гъските в района на Дуранколашкото езеро, Шабленски езерен комплекс, Бургаските влажни зони и Свищовско – Беленската низина се нарича сигурен прелетен път и е насочен към опазване на глобалната популация на червеногушата гъска. Има партньори в този проект от пет държави и обхваща всъщност всички страни, през които минава миграционния път на червеногушите гъски, а това са именно – Русия, Казахстан, Украйна, Румъния и България, като във всяка една от държавите има различни дейности, такива които са адекватни и набелязани от местните партньори , природозащитни организации, че са важни за опазването на вида в конкретните места, където се среща в тези държави. Проектът е доста амбициозен и цели в максимално глобален мащаб опазването на вида, едновременно с това се дава възможност на европейски средства, тъй като той е по програмата Life на Европейската комисия, която е свързана с опазването на околната среда, но в случая с нашето партньорство с държави, които са извън Европейския съюз се дава възможност и те да достигнат до тези средства и да могат ефективно да работят за опазването на този толкова рядък вид. В рамките на днешния ден и утрешния ден мониторинга не е само в България, а е и координиран, заедно с партньорите в Румъния и в Украйна, по същото време както ние сега сме на терен. Има много хора в Румъния и в Украйна, експерти и доброволци, които са излезли на терен в най – важните ключови зони за червеногушите гъски и извършват преброяване там. Численостите, разбира се там са съвсем различни, тук са единични птици все още гъските. Там са хилядни ята. Към момента последните данни, които имаме от преди седмици, че в Румъния има около 14 хиляди червеногуши гъски, а в Украйна около 5 хиляди, в България почти няма, все още няколко стотин са птиците най – вече по Дунавското крайбрежие. Ще видим вече с времето и с напредването на зимата колко ще дойдат и ще достигнат ли до България. Всичко зависи от това колко студено ще бъде времето, дали ще има сняг. Тепърва предстои да разберем. Сега в момента стартирахме с мониторинга на самото Дуранколашко езеро, по принцип теренната ни работа протича на два фази. Първата фаза е сутрешно броене на излитащите белочели и червеногуши гъски. Днес за съжаление не успяхме да видиме гъски поради топлото време най – вече, все още не са дошли в района. Това продължава от 6:30 до към 08:30, след което стартираме с втората фаза, която е мониторинг на другите водолюбиви птици, тук в езерото. На първата точка, на която спряхме сега видяхме черноврати и големи гмурци, кафявоглави потапници и няколко вида хищни птици – блатари, мишелови и доста пойни птици по тръстиките. Имаме още около 7-8 точки, места които традиционно посещаваме, от където правим мониторинга на водолюбивите птици, поетапно ще се движим, ще обиколим езерото, ще минем да погледнем и морската акватория срещу Дуранколашкото езеро, тъй като там понякога също има струпвания на птици. Преди малко тук, още със спирането на автомобила успяхме да видим една група на тундрови и на пойни лебеди – смесени заедно в малко ято, които преминаха от тук в полет посока на север, след това видяхме още един поен лебед. Така че гъски все още няма в района, но лебедите са пристигнали. Сега сме на една от следващите точки – района на кулата, така наречената кула за наблюдение на птици, около Дуранколашкото езеро. Тук всъщност е границата на южната част на езерото, която е основно водно огледало с по – малко тръстики и по – плитката северна част, наречена орлово блато, която е с много големи тръстикови масиви опасана и с по – малки водни огледала. Тук видяхме няколко стотин зеленоглави патици. По принцип във водоема вероятно има няколко хиляди, те са концентрирани основно в орлово блато – северната част и шипоопашати патици, един по рядък вид, доста интересен и тук не се среща много често – около 10 от тях. Минаха също и неми лебеди и доста пойни птици. Тук е едно от местата, които редовно посещаваме, понякога правим и сутрешен мониторинг на гъските, точно от тази позиция, тъй като е доста близо до самата водна площ, където нощуват гъските. За съжаление днес не успяхме да видим гъски. Продължаваме с мониторинга, приоритет разбира се са ни зимуващите гъски, но винаги правим мониторинг и на другите водолюбиви птици по традиционни маршрути. Вече се намираме на морския бряг срещу Дуранколашкото езеро и до сега огледахме със зрителната тръба морето в близост за водолюбиви птици, които традиционно зимуват. Видяхме големи гмурци, два вида чайки, лебеди също, неми лебеди – 20 птици и въвеждаме всички. Това може би е интересно да го споделя, че въвеждаме всички данни в едно приложение, което е специално разработено за събиране на биологична информация. То е създадено от Българско дружество за защита на птиците. Намираме се в източната част на Дуранколашкото езеро, така нареченото голямо водно огледало. Тук обикновено се струпват по – голямата част от птиците в езерото, включително и зимуващите гъски най – често са в този район. Това което може да споделим като интересно наблюдение, че в крайна сметка успяхме да видим гъски преди малко в близост до мястото, където сме. Видяхме големи белочели гъски – 17 индивида и една единствена червеногуша гъска, която е сред първите за сезона. На един от предишните мониторинги имахме няколко червеногуши с малко повече белочели, така че все още са единични птиците. Продължаваме обхода от южната страна на езерото посока към село Ваклино. Тук зад мен намерихме в една нива със зимна пшеница няколко стотин лебеда, като около половината от тях са тундрови лебеди – един доста рядък консервационно значим вид, който е и световно застрашен към момента, а останалите са пойни лебеди. Птиците са сравнително спокойни и успяхме да ги доближим достатъчно, за да успеем да намерим една маркирана птица с нашийник, който разчетахме и в последствие ще разберем от къде произхожда, най – вероятно от Русия, тундрата в Русия вероятно е маркирана птицата. По принцип цветното опръстеняване на птици дава много интересна информация за тяхното разпространение, за техните миграции, придвижването им през различните етапи от жизнения им цикъл и е много силен инструмент за опазването им също, както и при този доста рядък вид – тундров лебед.“

Какво се отчита на друга точка на наблюдение споделя Свилен Чешмеджиев - координатор проекти БДЗП-Регионален офис - Свищов.

  • Свилен Чешмеджиев - координатор проекти БДЗП - Регионален офис – Свищов

„Намираме се на точката за наблюдение на зимуващите диви гъски в Свищовско – Беленска низина. Днес е началото на януари и за съжаление най – вероятно поради по – топлото време за сезона не успяхме да наблюдаваме гъски. За сведение преди две седмици точно тук, на това място екипът на БДЗП установи над 40 хиляди големи белочели гъски и близо  100 червеногуши гъски. Свищовско – Беленската низина е една от най – важните места в България за тези птици, но както казах и преди малко поради необичайно високите температури за сезона, гъските са се преместили и днес успяхме да наблюдаваме само зеленоглави патици, корморани и няколко мишелова. Специално защитена зона Свищовско – Беленска низина е част от екологичната мрежа на НАТУРА – 2000. Мястото е от изключително значение и важност за опазване на зимуващите диви гъски, които се срещат тук през зимните месеци. Става дума за най – разпространената гъска – голямата белочела в която понякога, в нейните ята могат да се наблюдават и застрашените видове като червеногушата гъска и малката белочела, които са защитени и застрашени в световен мащаб.“

Гъските използват низината като място за хранене .Всеки ден, рано сутрин , те прелитат р. Дунав ,идвайки от румънското езеро Сухая - също част от европейската екологична мрежа Натура 2000 и използват нивите в района за хранене и почивка, категоричен е Свилен Чешмеджиев. Михаил Илиев прави обзор на тазгодишното преброяване на зимуващите гъски у нас.

  • Михаил Илиев – БДЗП

„ Обикновенно през есенните месеци ноември и декември началото, най - много птици се наблюдават и се струпват в Свищовско - Беленската низина и по поречието на река Дунав, като цяло, включително и в резерват Сребърна край Силистра. Там се струпват десетки хиляди големи белочели гъски, най – многочисления вид зимуваща гъска в страната. Тази година колегите, които извършват мониторинга там, имаха максимални числености от 55 – 57 хиляди големи белочели гъски. В края на ноември, началото на декември месец в района на град Белене, максимума на червеногушите гъски за Свищов и за Белене този сезон е 164 индивида, което е според очакванията. Там всяка година виждаме червеногуши гъски, но винаги численноста им гравитира между 100 и 200 индивида, нито повече, нито по – малко. Общо взето е според очакванията преброяването там, но само там е според очакванията. В Приморска Добруджа достигнахме исторически минимум, бих казал, от както извършваме целенасочен мониторинг на зимуващите гъски от 90-те години, още началото на 90-те години, като нито веднъж, на нито едно от преброяванията през сезона нямахме значителни количества от зимуващи гъски, било то световно застрашените червеногуши или големите белочели гъски. Наблюдавахме единични птици почти на всяко от преброяванията или по няколко птици в малки групи, но големите ята не дойдоха, не посетиха мястото поне тази година. За съжаление се наблюдава тенденция поне последните 4 години на намаляване на броя на червеногушите гъски в района, като има различни причини за това, които трябва да се анализират специално и да се отчетат като фактор за понижаването на броя на гъските в цяла Добруджа. „

 Най-много гъски в страната са отбелязани в района на Атанасовско езеро край Бургас - около 7 000 големи белочели и няколко десетки червеногуши. Въпреки това числеността е необичайно ниска за региона , където редовно в последните години се струпват десетки пъти повече гъски обобщава Михаил Илиев.

Мониторингът в партньорство и координация с Украйна и Румъния предоставя особено ценна информация и цялостна представа както за местата на зимуване на световната популация на червеногушата гъска, така и за размера й, а в допълненине и за прелетната популация на голямата белочела гъска. Натрупаните знания ще бъдат използвани за опазване на застрашените видове, наше изконно задължение пред идните поколения.

#Natura2000NewHorizons

 
 
 
 
програма