предавания контакти
 
18:00
18:35
19:10
20:20
Изкуството: тогава, сега и завинаги: Денис Уайлдър
Изкуството на пясъчните фигури
Облогът
Истории от музея: Риби и рибарство по Южното Черноморие

  30 години Международна инициатива Европейски зелен пояс
Вторник, 24 Септември 2019 09:56
 

 


30 години отбелязва Международната инициатива Европейски зелен поя с редица събития от 18 - ти до 24 - ти септември в държавите, участнички в инициативата. По този повод  в Информационния център в с. Маточина, Сдружение „ Зелени балкани” и Исторически музей -Свиленград , откриват постоянна изложба – Сакар – земя на съкровища, посветена на опазването на биоразнообразието и историческите и културни забележителности в Сакар, разположени по българо - турската граница. По протежението на бившата желязна завеса се е запазила дълга ивица с богата природа и ценно културно - историческо наследство, малко известни на хората заради ограничения достъп до района каза при откриването Градимир Градев от „Зелени Балкани” и допълни, че идеята на изложбата  е да се популяризират тези обекти и да станат по - широко известни за любители и туристи. Елена Митева - директор на ИМ - Свиленград потвърди, че районът, в близост до столицата Адреанопули, е исторически много интересен, тук са водени значими битки, случвали са се събития, от значение  не само за националната, но и за световната история. И още за международната инициатива „ Европейски зелен пояс” от Градимир Градев.

  • Градимир Градев - ръководител проект за опазване на белошипата ветрушка към

„ Зелени Балкани”:

“ В инициативата Европейски зелен пояс попадат различни територии, като част от по – голямата инициатива е и Балканския зелен пояс част, от които е България. В обхвата на Балканския зелен пояс влизат освен България и съседните на нас държави, като : Турция, Гърция, Северна Македония и Румъния на север. В граничните територии на България има изключително запазено биологично разнообразие. Свидетелства за това са трите природни парка в България : Странджа, Беласица и Врачански Балкан и няколко значими големи защитени зони от мрежата на Натура 2000. Такива са например: Сакар, Странджа, Дервентски възвишения, Родопи, Беласица, Осогово. Във всички тези територии са съхранени защитени видове с различен природозащитен статус. Една от целите на Зеления пояс е тяхното опазване и съхраняването им за в бъдеще, като това от голяма степен се покрива и с целите на Натура 2000. Освен, че попадат в обхвата на Зеления пояс, Сакар планина е една от най – големите Натура 2000 зони в България. Тук се препокриват две защитени зони по директивата за птиците и местообитанията. В Сакар са едни от ключовите местообитания на Царския орел в България. Наскоро „ Зелени Балкани” възстановиха белошипата ветрушка, като гнездящ вид. Тук още се срещат двата вида сухоземни костенурки, лалугер, черен щъркел и много други редки и защитени видове. Едно от важните условия за опазването на всички тези видове е поддържането на техните местообитания, ловни открити площи и пасища. Ключова роля играят наличието на свободно пасуващи домашни животни, като коне, овце, кози, крави, които са налични в района на Сакар планина. Освен директното опазване на тези видове от страна на „ Зелени Балкани” , в района колегите от Фонда за дива флора и фауна са стартирали програма за адаптиране на елен лопатар, който в последствие да бъде възстановен в района. Района по българо – турската граница е е дин от емблематичните примери на територии попадащи в Зеления пояс. Около нас може да видите бункери, окопи останали от времето на Желязната завеса, които са били предназначени за военни цели. Днес всички тези военни структури са изоставени и неизползваеми, но спокойно можем да кажем, че намират много приложения. Много от бункерите са места, в които намират убежища диви животни, костенурки, таралежи, лястовици гнездят в тях. Все пак те ни напомнят за времето, когато тази територия е била строго охранявана, достъпа е бил ограничен и природата и историята са останали недокоснати.”

       - Елена Митева - директор на ИМ - Свиленград :

„ Културно – историческия туризъм не би могъл да съществува ако не се развиват и други видове туризъм. Обикновено те вървят ръка за ръка, както любителите на природата и дивия свят. Те търсят да посетят места, които са богати и на история, и на природа, така че съвместно със „ Зелени Балкани” се опитваме да направим точно тази връзка между съхранената природа и останалото културно – историческо наследство по тези земи, които на фона на забележителностите изпъква още повече, и тези редки видове птици, които приятелите на природата могат да видят само в този район, като Царския орел, ветрушката и редица други птици и растителни видове, които се срещат в този запустял край на България.  История на село Маточина. Днешното село Маточина  носи наименованието на дъхавата билка – маточина. Това име носи от 1934 г. Тук се намираме на около 1.5 км. Северно от селото, където е така известната местност Бизица. Много от сакралните места в района, които могат да се видят. Също така в района на Маточина има и скална църква, която специалистите датират към 10 век, която също е интересна, където хората са изповядвали своята религия. „

  • Градимир Градев - ръководител проект за опазване на белошипата ветрушка към

„ Зелени Балкани ”

„ Долмена край село Левка е едно от последните разкрития от Зеления пояс, въпреки, че тази структура от камъни съществува години наред. Става известна за по – голяма част от общността едва през последните няколко години, когато съвместно със „ Зелени Балкани” и местното сдружение „ Природен парк Сакар” за първи път оповестиха за съществуването на този долмен. Долмените са мегалитни паметници, които са характерни за района на Източни Родопи, Сакар, Странджа. Райони, които са обитавани от траките. С неговото откриване и последващата ни работа по проучването на долмена заедно с Историческия музей в Сливенград се надяваме той да придобие все по – голяма популярност и да стане достъпен за посетители на района.”

  • Елена Митева - директор на ИМ – Свиленград:

„ Лошия път, по който би могли смелите да достигнат до тези интересни места, просто пречи на хората да опознаят този граничен район. А сме само на един хвърлей място от Древния град  - Одрин, така че ако се застане на крепостта Букело може да се види и днешния Одрин. Интересно е за всички приятели на културно – историческия туризъм, за всички приятели на приятели на природата да посетят този район. Особено ако сме почитатели на дивата природа. Тук може да се намери спокойствието, Древната история, легендите, които се разказват по този край……”

#Natura2000NewHorizons

 

 

 
 
 
 
програма