предавания контакти
 
16:50
18:00
18:35
19:10
Български събор "Хайдут Генчо"
Непознатото лице

  Дванайстото издание на празника „ Панагия - въздигане на хляба “ - Кюстендил
Вторник, 03 Септември 2019 09:09
 

 


Дванайстото издание на празника „ Панагия - въздигане на хляба “ тази година стартира за първи път в село Раждавица,Кюстендилско. На 15 - ти август християните празнуват Успение на Пресвета Богородица и Кюстендил отбелязва „ Панагия - Въздигане на хляба”. Провежда се ежегодно от 2008 - ма година насам. Ден преди това на 14 - ти се представя традицията по замесване на богородичния хляб и изпичането му в подница. Панагия се прави около църкви и параклиси, посветени на Успение Богородично - Божията майка успива, заспива блажен сън в щастливо очакване отново да срещне своя син на небето...

  • Стоян Ръждавички - кмет на с.Раждавица, Кюстендилско и председател на НЧ“Светлина-1913“ :

„  По инициатива на общинския съвет на културата – град Кюстендил от 10 години се прави този ритуал. Хлябът се замесва на 14 – ти, деня преди Богородица. Това е възвишение на хляба – панагия. Имаме честта днес ние да бъдем домакин на замесването на този обреден хляб. Утре ще представим в град Кюстендил на празника на Общината, обредни хлябове, които замесиха момичетата и старите баби, както и други произведения на жителите на селото, които ще представят, какво се приготвя в село Раждавица”.

Богородица е единствената закрилница на жената от раждането до последния й ден. Затова Празникът на Божията майка е сред най - грижливо пазените и най - тачени традиции от нашето минало. Чрез обредните хлябове жените правят своеобразен поклон на Богородица, благодарят за нейното покровителство и помощ за тях, за децата им и семейното огнище. Още една традиция се проявява днес - първите плодове за месеца  - диня, пъпеш, грозде - също се носят в църквата, а в миналото те не са били вкусвани до 15 - ти август.

  • Доц. Д - р Екатерина Керемидарска - експерт към РИМ - Кюстендил :

„ Замесването на Богородичните хлябове е свещен ритуал. Самото замесване се прави от първото брашно, което е получено от таз годишната реколта. Житото преди да бъде смяно, в миналото е трябвало да бъде осветено в олтара на църквата и тогава да се смели, и от това брашно са месили Богородичния хляб. Той трябвало да се замеси от момиче с живи родители. Самото омесване се подпомага от майката или бабата. В този хляб най – напред трябва да месят младите ръце на момичето. Тези, които замесват Богородичния хляб трябва да изпълняват определени ритуали. Най – напред трябва да са облечени празнично, чисти да са, защото хляба означава чистота и живот. След това брашното и водата трябва да бъдат осветени от свещеник . След това отиват да донесат водата, която се нарича „ мълчана”. Не трябва да говорят по времето, когато наливат и носят водата. С това мълчание те спазват реликвата да придадат на силата на хляба. Хлябът, който значи човешкия живот…”

Обредните пити са украсени единствено с просфорен печат и се изпичат в подници. Необходимата степен на загряване на глиненото дъно и точния момент на готовност на хляба са си истинско майсторство, ковано години наред. Тези пити свещеникът освети на самия празник на Богородица – „ Панагия - въздигане на хляба в Кюстендил”. Първото парче е за Божията майка, останалото се раздава за здраве на роднини и приятели. Тук освен читалище Светлина от село Раждавица, още 29 читалища от кюстендилския регион представиха богатството на обредните хлябове от кюстендилско по различни поводи. Празникът ревниво пази традицията и вече 12 години я възражда за живата памет на поколенията.

 

 
 
 
 
програма