предавания контакти
 


  Изкуството: тогава, сега и завинаги
 

 

 

За предаването:
Документалната поредица "Изкуството" проследява пътя на художниците. Техните творчески търсения преплетени с житейските им съдби се отразяват върху платното.

Компромисите, жертвите, изборът - да бъдеш сам с изкуството и само изкуството да бъде в теб.

Списък на епизодите:

"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Александър Хофарт" - 1 еп.

Александър Хофарт е автор многократно доказвал се в изкуството и литературата. Освен живописец, той е и изследовател по българска история.

Художникът, който се осмелява да провокира не само в изкуството, но и в литературата е Александър Алексиев – Хофарт.

Роден на 28 ноември 1960 г. в гр. Плиска, той завършва Художествената академия в град София през 1992 г. - специалност „Живопис“.

Темите в неговото творчество се простират от красиви пейзажи до фатални исторически битки.

Запленен от старата астрална религия на българите и предхристиянското изкуство Хофарт издава книгите : „Изгубените кодове на древните българи”, „От звездите към кръста”, „Митраизмът и древните българи”.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Живко Мутафчиев" - 2 еп.

Живко Мутафчиев е виртуоз в рисунъка с пастел и изграждане на образа на Жената. Негова запазена марка е вкарването на текст в картините.

В творчеството на Живко Мутафчиев, присъства темата за музиката, морето и митовете от човешката история.

Роден на 15 Февруари 1967г. в град Айтос, той завършва Художествена академия в София през 1994 г. специалност „Графика“ в класа на проф. Стоян Стоянов.

Живко Мутафчиев си служи с различни техники като не престава да търси и алтернативи.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Ивайло Савов" - 3 еп.

В изкуството на Ивайло Савов клоунът танцува, животните са магически, а майчинството е лодка, носеща живота. Рисуването и живописта, скулптурата и поезията са част от неговия живот.

Ивайло Савов е сред водещите имена в съвременната българска скулптура. Роден е на 20 февруари 1961 г. в Русе.

Завършил е специалност „Керамика” в Художественото училище в Троян през 1980 г. и специалност „Скулптура” в Националната художествена академия през 1994 г.

Светът на Ивайло Савов е многолик и целеустремен към високото художествено майсторство.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Станислав Корчев" - 4 еп.

Станислав Корчев произлиза от гордия род Корчеви. Той е пряк наследник на Павел Корчев и Никола Корчев - спасителя на Самарското знаме. Историята, която пази го кара още по-смело да извайва своите скулптури.

Запален по екстремните спортове и отдаден на скулптурата Станисалв Корчев е потомък на велик български род.

Малко хора знаят, че той и брат му - единствените останали наследници, се занимават с изкуство.

Скулптурите на Станисалв Корчев са смели, дръзки, изящни и като живи.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Петя Константинова" - 5 еп.

„Никога не е късно да започнеш да рисуваш и да сбъдваш мечтите си“ - с това мото Петя Константинова след дълги години неуспехи в рекламата решава да стане художник.

Петя Константинова е един от малкото таланти, които не са обработвани в Художествената Академия.

Самоука, но истинска, тя рисува предимно с цветни химикали и моливи, но рисунките й винаги разказват история.

От дебели мързеливи котки до плаващи в лодка влюбени, нейните фантазии и мечти се вихрят върху белия лист.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Мирослав Йотов" - 6 еп.

Мирослав Йотов е от най - добрите автори в реалистичната живопис и когато застанеш пред платната му, сякаш попадаш в един друг нереален свят.

Мирослав Йотов е познат в културните среди с хиперреалистичната си фигурална живопис, често пъти вдъхновена от библейски и антични сюжети и мотиви.

Неговите актови композиции също са познати, защото често карат зрителя или да мечтае или да се смути.

Яркият колорит в платната идва и от същността на автора.

На моменти много шумен, директен и прям, а по принцип тих, романтичен и скромен.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Георги Щърбев" - 7 еп.

Георги Щърбев от години работи в сферата на „информалната живопис“.

Работите му са релефни, монументални, с богато и сложно обработена структура.

Георги Щърбев е роден през 1972 г.

От 2000 - 2004 г. учи живопис в "Аccademia Di Belle Arti” в Рим. Интересът и експериментите му са в областта на нефигурална живопис.

Композициите му са изчистени, понякога абстрактни, а друг път изобразяват картина от нашето ежедневие, но винаги носят духа и таланта на един творец, който не обича да бъде вкарван в рамки.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Здравка Василева" - 8 еп.

Без да се страхува да рискува и експериментира Здравка Василева е художник с различен стил на работа. Нейните картини са многопластови и пълни със символика.

Здравка Василева е родена през 1977 г. в Пловдив.

Завършва Национална художествена академия в София, а от 2004 г. е старши асистент в катедра живопис на НХА.

Съпруга е на Георги Щърбев и работят рамо до рамо в едно ателие, но това не я отклонява от основната й задача - да вплете в картините си нещата около нас, погледнати през друга призма.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Сашо Костов" - 9 еп.

Сашо Костов признава, че в работата си на художник се води на първо място от емоцията. Често рисува картините си под влияние на музика, най-често етно джаз.

Сашо Костов живее и работи в София.

Той споделя, че от няколко години работи активно не само в областта на маслената живопис, но и на пастела. „При работата с пастел изказът е непосредствен.

В маслената живопис има много напластявания и в крайна сметка не можеш да разбереш откъде е започнал художникът.

„С пастела тренирам и емоционалността си” казва Сашо Костов.

По-голямата част от работите му са пейзажи, които бягат от конкретността.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Иван Манойлов" - 10 еп.

В своето творчество Иван Манойлов е проявявал траен интерес към народностно - възрожденското начало в българската живопис. Като художник предпочита ясната конструктивна форма и грижливото изграждане на детайлите.

Иван Манойлов е роден на 7 март 1934 г. в град Лом.

През 1956 г. завършва Педагогическия институт в Стара Загора, специалност „Рисуване“.

В неговите пейзажи има много светлина, багри и спонтанен лиризъм.

С щедрото си колоритно богатство и с националната си образност живописта на Иван Манойлов се докосва до съкровеното в българската душа.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Валери Цветков" - 11 еп.

Художникът Валери Цветков работи в стил хиперреализъм и фотореализъм. Залага предимно на академичната форма, често изведена до педантичност.

Валери Цветков е роден на 20 Май 1963 г. в град Кюстендил.

Завършил е Художествената Академия в София през 1990 г. при проф. Димо Заимов - специалност „Стенопис“.

В по-ранните си произведения е силно повлиян от сюрреализма и творчеството на Салвадор Дали.

Въздействието на картините той постига чрез хармония между форма, цвят и идея.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Виктория Стоянова" - 12 еп.

Виктория Стоянова е един от най-атрактивните съвременни български художници с многобройни почитатели и армия от приятели по цял свят.

Виктория Стоянова е художник от София.

С живопис се занимава професионално последните 16 години.

За нея живописта е музика в цвят. Тя има ясно изразен стил и почерк, и подобно на повечето експресионисти работи на един дъх.

Емоцията блика от всяка нейна картина и заразява с чистота и искреност.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Момчил Мирчев" - 13 еп.

Допир, екстаз, шепот - това са само част от творбите на Момчил Мирчев.

Авторът е познат на широката публика с творбите си от бронз, дърво, инокс и камък.

Скулпторът Момчил Мирчев е възпитаник на Националната Художествена академия в гр. София.

През 2004 г. придобива специалност „Скулптура” при проф. Крум Дамянов.

Съвременната скулптура е характерна с богато въображение, нови техники и комбинации от различни фактури и скулптурни форми.

Точно това ни представя Момчил Мирчев.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Иван Стратиев" - 14 еп.

Името на Иван Стратиев не е непознато за почитателите на изящното изкуство.

Художникът работи главно в областта на живописта - пейзажи, натюрморти и актова живопис.

В платната на Иван Стратиев хармонично се съчетават реалистичен художествен изказ и елегантни податки към сюрреализма.

Роден е през 1960 г. в гр. Трън, България.

През 1984 г. завършва Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий", специалност „Графика“.

В картините на автора познавачите могат да разпознаят почерка или образи от творбите на Салвадор Дали, но Стратиев е уникален сам по себе си и всеки път сътворява по една вълшебна приказка пълна с разноцветни герои.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Владимир Пенев" - 15 еп.

Завладяващите образи са част от картините на Владимир Пенев, който е единствен син на големия поет Пеньо Пенев.

Владимир Пенев, който е кръстен от баща си на Владимир Маяковски - боготворен от Пеньо Пенев, е роден на 19 февруари 1956 г. в Димитровград.

Завършва „Живопис“ при проф. Светлин Русев в Художествената академия.

В гилдията го наричат още „поета с четката”.

Също като в картините си, и в живота той е сдържан, старателно премерващ всяка дума, недопускащ непознати в личното си пространство.

Kипариси, окъпани в млечнобяла или призрачна вечерна светлина, сиви минувачи, сред които се откроява по една ярка фигура, самотни брегове, небеса, прорязани от комети или слънчеви лъчи, са само част от от неговия творчески свят.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Кирил Апостолов" - 16 еп.

Кирил Апостолов представя предимно маслени платна в среден и малък формат. Но ние преоткрихме една друга негова страна – ексцентричната.

Кирил Апостолов е роден 1958 г. в гр. Лом.

До 1977 г. учи в „Техникум по Финна битова керамика“ в град Троян.

Художникът демонстрира широк диапазон от образни пластични решения.

Представя картини с маслени бои, колажи, смесена техника, инсталации. Апостолов обича да експериментира с различни видове материали.

Той оставя зрителя сам да открие сюжета в картината. За него изкуството е навсякъде и определено няма никакви граници.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Бисерка Огнянова" - 17 еп.

В последните години Бисерка Огнянова се посвещава активно и на живописта.

Експресивните й платна са ярки, живописни, но и декоративни - един свят, вмъкнат между реалното и въображаемото.

Бисерка Огнянова е завършила Националната художествена академия, специалност „Плакат“.

Работи в областта на пространствения и графичен дизайн и рекламата.

Авторката е утвърдена дизайнерка, проектирала и реализирала над 300 национални и международни изложения в България и по света, най-вече в областта на туризма.

Но сега страстно следи мечтата си да рисува.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Ралица Мирчева" - 18 еп.

Платната изпълнени с акрил и смесена техника са в характерния стил на Ралица Мирчева - интересни композиционни решения със съвременно звучене и силен колорит.

Ралица Мирчева завършва Националната Художествена Академия през 1999 г., главен асистент по Рисуване и Живопис в Нов Български Университет, доктор по Изкуствознание и изобразителни изкуства, член на Съюза на Българските Художници.

Ралица Мирчева е запомнящ се автор с участия в редица престижни изложби и пленери в България и чужбина.

Най-силно въздействащите й платна са направени чрез нестандартната техника „батик“, но това не я отдалечава от текстилната триизмерна пластика, ръчно правена хартия и плъстта.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Изкуство върху керамика" - 19 еп.

Новото поколение художници и скулптори от Художествената академия са креативни, амбициозни, пълни с енергия и желание да влязат в света на изкуството.

Анна Николова, Ива Иванова и Мариела Иванова са три момичета, изучаващи тайните на керамиката.

Много различни и страшно талантливи, те ни показват своите произведения, вдъхновени от човека, природата и животните.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Първи стъпки в изкуството" - 20 еп.

51-во СОУ „Елисавета Багрияна” е единственото останало училище в София, където учениците имат профили силно специализирани в изобразителното изкуство и web design.

Директорът на училището Асен Александров, споделя колко трудно е да се поддържат тези специалности, които би трябвало да изграждат бъдещото поколение художници.

Преподавателите Аделина Йотова и Антон Калчевски са впечатлени от таланта на учениците и старанието, с което рисуват, но се опасяват, че България не е желаното място от тях за бъдеща реализация.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: TAGU" - 21 еп.

TAGU дизайн е една нестандартна комбинация от графичен дизайнер и програмист.

Те създават произведения на изкуството смесвайки глина, върба и светлината в едно.

Илия и Пламен Кожухарови са двама братя, които не работят в сферата на изкуството, но обичат да експериментират с плетени пластики.

Станисалава Андреева и Мирослав Събев са се специализирали в изработването на малки и големи керамики.

Събрани в едно тези четири творчески натури създават TAGU дизайн.

Комбинирайки своите умения, формацията извайва пластики от върба с керамична основа като от сърцето на творбата прозира светлина.

Една иновативна и амбициозна идея с брилянтна изработка.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Красимир Кръстев" - 22 еп.

Скулпторите на Красимир Кръстев - Ломския, са смели и дръзки, но липсата на средства кара твореца да сведе работата си до една малка и простичка кавалетна скулптура.

Статуята в памет на Рони Джеймс Дио в Каварна, както и паметника на Георги Минчев са дело на Красимир Кръстев - Ломския.

Ученик на Чапата и талантлив в работата си, този скулптор извайва фигурите на музикалните легенди съвършено.

Но какво му е коствало това и какви спънки е имал по време на работата си, само той може да разкаже.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Изкуство върху порцелан" - 23 еп.

Студентите от Националната Художествена Академия специалност „дизайн на порцелан и стъкло” показват идеите си и символиката, които влагат в своите курсови и дипломни работи.

Елизар Милев, Елемаг Георгиев и Надежда Петрова избират порцелана и стъклото по различни причини.

Стъклото е материал единствен по рода си, както отразява, така и поглъща светлината.

Докато порцеланът е много претенциозен за работа.

Иска се търпение, прецизност и отдаденост.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Графити" - 24 еп.

“140 идеи” - това е името на една група момчета, които се занимават с изкуство на графити. Мото им е : „Един за всички и всички за един!”.

Много противоречиви мнения има относно графитите, които виждаме всеки ден по сградите и улиците на града.

Групата “140 идеи” се опитва да промени мнението на обществото като не драскат самоцелно надписи по стени и огради, а превръщат цели сгради в произведения на изкуството.

Техните графити са не само наслада за окото, но и послание за обществото.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Цари Мали град" - 25 еп.

Реставрирането на крепостта „Цари Мали град” се превърна в атракция не само за хората от селото, но и за медиите.

Интересът ни обаче се насочи не към самата историческа забележителност, а към скулптурите в предверието й.

След решението историческия обект “Цари Мали град” да бъде възстановен, в проекта се включват и едни от най-добрите професори по скулптура в Националната Художествена Академия.

Професорът Емил Мирчев е ръководител на групата отговорна за културното представяне на крепостта.

В нейното преддверие от дърво се издигат близо десет скулптури на височина над 2 метра.

Всяка една от тях е свързана с историята, която носи “Цари Мали град”.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Аделина Йотова" - 26 еп.

Аделина Йотова е преподавател по изобразително изкуство в 51-во СОУ „Елисавета Багряна”.

В свободното си време тя обича да пътува и да пресъздава това усещане върху платното.

Аделина Йотова и Христо Йотов - нейния баща, решават да направят обща изложба.

Нейните абстрактни и силно емоционални картини са в контраст с неговите детайлни сюжети, разказващи истории с голяма доза ирония и хумор.

Аделина е един от малкото примери за художник, който не следва пътя на родителя си, а избира своя пътека, която да отъпка.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Вълчан Петров" - 27 еп.

Вълчан Петров е един от най-гениалните художници в България.

Той е майстор на детайла и на библейските сюжети.

Вълчан Петров е роден през 1947 г. в град Хисар.

През 1975 г. завършва Националната художествена академия, специалност „Стенопис“.

В неговите творби могат да се проследят три линии: така наречените „пластични образи“, в които има наслагване на християнството върху тракийската антична култура, помирението на религиите.

А третата линия обхваща историята на Майката Земя от идеята до нейната материализация.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Анита Пенова" - 28 еп.

В днешното динамично време все по-трудно можеш да грабнеш вниманието на хората.

За това творците се опитват да избягат от вече познатото и да търсят различното точно като Анита Пенова.

Анита Пенова е творец в сърцето си.

Тя не работи като професионалист в тази област, но скулптурите й са достатъчно добри и носят душа. Душата на един автомобил.

Направени от части на автомобилна кола, пластиките са интересни, различни, дори чудати, но пълни с живот и усещане за нещо познато.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Иван Додов" - 29 еп.

Иван Додов е един от най-добрите български акварелисти.

Усвоил силата на водата и техниката „мокро в мокро“, неговите картини носят енергията и духа на красивите кътчета от България и света.

Един от най-талантливите и обичани български акварелисти е Иван Додов.

Дълбоко свързан с пейзажната живопис, със свой почерк в трудната акварелна техника, художникът изобразява с лекота кътчета от България, които те карат да обикнеш още повече родината.

Неговите картини са радост за сетивата.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Аменун Филип Женева" - 30 еп.

Аменум Филип Женева - с този псевдоним, една млада дама пленява сърцата на хората не само с картините си, но и с усмивка и добра дума.

Талантът на Аменунм Филип Женева напира да излезе и се проявява във всеки един аспект от нейния живот.

Тя не само рисува, участва в спектакли, организира благотворителни каузи, снима и мечтае без граници.

Аменум е заразителна със своя поглед към изкуството, но и с усещането си за света около нас.

Тя има истинска творческа душа и сърце.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Бисера Вълева" - 31 еп.

Изкуството на Бисера Вълева е силно, вълнуващо и искрено.

Художничката работи сериозно в две посоки: фигурата и натурата, но живописните й търсения са преди всичко в емоционална посока.

Бисера Вълева завършва специалност „Стенопис“ при проф. Мито Гановски в НХА София.

Свободата и непредубедеността в картините й помагат да стигне до интересни и задълбочени идеи и да ги реализира.

Тя винаги тръгва от конкретното към абстрактното и наслагва в своя посока.

Има специално отношение към импресионизма, като виждането й за формата е колкото импресионистично, толкова и чисто конкретно.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Божидар Димитров и Искра Василева" - 32 еп.

В този епизод няма да проследим пътя на един художник, а пътя на картините, рисувани от двама художника едновременно - Божидар Димитров и Искра Власева.

Искра Власева и Божидар Димитров пресъздават с картини своята обща представа за невидимите реалности.

През последните 10 години Искра Власева рисува в черкви из цялата страна.

Определя себе си като широкоспектърен артист.

Божидар Димитров пък е изкушен от модерната живопис и обича да експериментира повече с цветови гами.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Илина Консулова" - 33 еп.

Илина Консулава е творец, притиснат от външни влияния и в момента специализира в химическия факултет към Софийския Университет.

Илина Консулова има странна представа за света около нея.

Нейните интерактивни проекти имат за цел да провокират сетивата на зрителите и всеки да види в тях частица от себе си.

Нейна лична кауза е и събирането на средства за онкоболни хора.

Тя иска обществото ни да бъде по-съпричастно и по-разбиращо проблемите на хората, сред които живеем.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Симеон Шошов" - 34 еп.

Симеон Шомов е усвоил изкуството на бижутата. Неговите произведения са не само аксесоари, но разказват истории...

Един от изчезващите занаяти у нас - бижутерството все още намира поддръжници в лицето на Симеон Шомов.

Той не само извайва бижута от сребро, той се стреми те да имат сюжет и история и всеки да намери своята мечта, сън или реалност в медальоните, обиците и пръстените му.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Румен Статков" - I част, 35 еп.

Румен Статков е един от недооценените гений в изобразителното изкуство.

Неговото творчество изпреварва времето си във всички аспекти и продължава да изненадва с прозорливостта и истинността на образите, изскачащи от платното.

Творчеството на Румен Статков е разнообразно, разностранно и многолико.

Много е трудно да се представи цялостно изкуството на такава личност, за това ще му отделим 2 епизода от нашата поредица.

Румен Статков е роден на 23 април 1961 г. в Бургас.

Завършва Художествената гимназия за изящни изкуства в София и Художествената академия, специалност „Графика“.

Рисува психологически портрети на Моцарт, Шекспир, Салвадор Дали, Нострадамус.

След това преоткрива красотата на българките в различните краища на България и пресъздава с точност техните характерни черти в цикъл от портрети.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Румен Статков" - II част, 36 еп.

Румен Статков е един от недооценените гений в изобразителното изкуство.

Неговото творчество изпреварва времето си във всички аспекти и продължава да изненадва с прозорливостта и истинността на образите, изскачащи от платното.

В продължението на миналия епизод Румен Статков разказва за един от великите си цикли “Каменната книга на България”, в която пресъздава една вековна история.

Неговите картини, посветени на природата и „Небето целува земята“ също провокират въображението ни и ни карат да не можем да откъснем очи от преливащите цветове върху платното.

Един от последните поводи Румен Статков да хване четката е да рисува на живо върху музиката на добрите ни оперни певци с акварелна техника.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Кристина Якомова" - 37 еп.

Кристина Якимова е млад автор, който иска да се специализира в графиката.

Тази техника й е страст и тя целеустремено я следва без стъпка в страни.

Кристина Якимова е млада художничка влюбена в графиката, лаконичната композиция и линията.

Напук на грандоманията на съвременното изкуство тя предпочита миниатюрата.

С лекота печели конкурси с фокус върху малката графика, участва в национални и международни изложби, бианалета.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Петър Савов" - 38 еп.

Петър Савов е един от малкото останали витражисти у нас.

Тази сложна техника изисква не само усет към стъклото, но и добри архитектурни познания.

Безграничният ритъм на тоновете, на места забързаната мисъл на сюжета напряга сетивата на наблюдателя и превръща художествените краски на твореца в част от собственото ни битие.

Интровертното и екстровертното в Петър Савов правят едно завършено цяло, което остава трайни следи при среща с неговото търсещо изкуство.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Теодор Лулчев" - 39 еп.

Теодор Лулчев е марково име на художник, който показва бижутата си по света.

След 10 години в чужбина и работа в Копенхаген, той представя пред българската публика някои от „откритията“ на своето творческо странстване.

Пръстен, приличащ на миниатюрно кубче на Рубик.

Брошки от футуристични триъгълници и спици, сякаш изпуснати от скъсана пружина. Това са бижута на Теодор Лулчев.

Работите му обаче преминават отвъд тънката граница между дизайна и изящното изкуство.

Всяка от тях носи своята тема, история или идея, които разбиват стереотипните форми и въвеждат зрителя в една игра на въображението.

Дизайнерът се забавлява и провокира околните да се забавляват заедно с него.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Валентин Митев" - 40 еп.

За Валентин Митев работата с дърво е доста сложна и отнема време, но както сам споделя „гледа да се забавлява, докато го прави“.

Валентин Митев е дърворезбар по образование.

Чрез неговите скулптори зрителя може да усети пулса на времето.

Отдадеността на този творец му носи много лишения, но крайният резултат винаги е впечатляващ и като сложност и като мащабност.

Валентин Митев експериментира с комбинацията на дърво с камък и метал, но неговия любим материал си остава орехът.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Огнемир Киров" - 41 еп.

Oгнемир Киров е един от онези акварелисти, които вълнуват с платната си. Пейзажите, обликът на София, старите къщи и улици нарисувани с такава лекота ни пренасят в един красив и пъстър свят.

Живописта на Огнемир Киров е изключително камерна.

Макар и пейзажите му да са най-често панорамни, в тях е затворено толкова лично настроение, че се възприемат като изповеди: искрени, честни, без увъртания и претенции за "ново", "модерно", "невидяно".

Това осигурява почвата за общуване с картините, с един свят или с една визия за света, която се споделя от един широк кръг ценители, търсещи в изкуството емоционалното състояние.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Дарина Янева" - 42 еп.

Дарина Янева е един от малкото автори, които изразяват своите впечатления, емоции и светоусещане чрез пастела. Палитрата от цветове в творчество й е чувствена и вълнуваща.

Картините на Дарина Янева подканват към хармония с природата.

Излъчват уравновесеност и завидно духовно спокойствие.

Художничката превръща всяко платно във вдъхновение и омайваща живопис.

Дарина завършва Национална художествена Академия в класа на проф. Венко Колев.

Член е на Съюза на българските художници. Има над 25 самостоятелни изложби.

Дарина е основател и ръководител на Академия за детско творчество “ДАЯ”, а през 2002 г. е номинирана сред 10-те най-добри майстори пастелисти, представени в световното списание “Pastel Artist International’.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Андрей Янев" - 43 еп.

Чрез картините си, Андрей Янев успешно ни напомня за съществуването на Ангелите около нас.

За тези безплътни, безполови и безстрастни посредници между Бог и човеците.

Недоизказаността, илюзорността на случващото се е пресъздадено пластично.

Ефирните, бяло перлени тонове, трептящи и вибриращи, използването на смесена техника създават усещане за божествена безплътност, подсилена от дискретните проблясъци на златото в ореолите.

Така Андрей Янев успява да предаде илюзията за безплътен и светещ фон, който витае около всеки, който има зрящи очи да го усети.

По този начин художникът се опитва да ни напомни за съществуването на върховно тайнство извън делника.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Димитър Дечев" - 44 еп.

Димитър Дечев е роден в София през 1960 год., напуска през 1989 г. страната и се установява в Париж.

Впоследствие близо двадесет години живее и твори в Лос Анжелис - САЩ, а през последните години и в София - България.

През изтеклите години Димитри се е занимавал предимно с графичен дизайн, специални филмови ефекти, 3D анимация, дизайн на видео игри.

Докоснал се е до най-големите американски фирми и е натрупал безценен опит.

Всички тези занимания са отнемали по-голямата част от енергията му като междувременно е правил и самостоятелни изложби.

Сега картините му са глътка свеж въздух в тази застояла и сива обстановка, която се увива като воал около художниците в България.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Александър Телалим" - 45 еп.

Александър Телалим е българин от украинската част на Бесарабия и от 1995 г. живее в България.

Калиграфия, фотография, хайку, живопис са само част от нещата, с които се занимава.

Творчеството на Александър Телалим е спонтанно.

От години любима техника му е акварелът с неговата непреклонност.

Художникът се опитва да овладее стихията на водата, но и да я следва.

Другата страст на твореца е калиграфията, нещо изключително трудно.

Той си е поставил непосилната задача да пригоди тази древна японска техника към българската писменост и проправя нов път в изкуството.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Марин Делимаринов" - 46 еп.

Водещото начало в творческите търсения на художника Марин Делимаринов е един романтичен призив на съвременния творец за възвръщане към националното.

Опорните точки на творчество на Марин Делимаринов са културната традиция, душевността на българина и уникалността на националната ни идентичност.

Неговата живопис излъчва невероятна виталност, внушава дълбоко човешко пластично преживяване и естетическа наслада.

Изкуството му е свързано с приказната красота на родината.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Силвия Басева" - 47 еп.

Художественият свят на Силви Басева е приказка без начало и край.

Откъдето и да влезеш в него, оставаш очарован и пленен от тихата и светла следобедна мараня на минало и настояще, вплетени в едно.

Всяка от картините на Силви е врата към друго измерение - дали към света на спомените, или на мечтите, можеш да разбереш само след като влезеш в тях...

И във всяка една, някъде зад сенчестия ъгъл на тясната, стара улица, или близо до часовниковата кула, или в хладния, приземен етаж, те чака търпеливо и с усмивка една жива чаровница - Силвия.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Венера Константинова" - 48 еп.

Венера Константинова е завършила Художествената академия, специалност „Стенопис“ при проф. М. Гановски.

Секретар на секция “Монументални изкуства” към СБХ.

Работи в областта на витража, стенописта и маслената живопис.

През периода 1978 – 2003 г. Венера Константинова е създала множество монументални произведения на изкуството като използва техниката на стенописа, както и много стенописи, мозайки, гоблени и витражи, красящи редица обществени сгради и частни домове.

Венера Константинова борави изкусно с цветовете.

Това е една от причините за подчертания й интерес към стъклописа - стилът в изобразителното изкуство, проявяващ най-силно стойностите на цвета.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Мариана Маринова" - 49 еп.

Родена през 1960г. в град Хасково. През 1979г. завършва Художествена гимназия в София, а през 1985г.

Художествена академия. От 1987г. досега има над 25 самостоятелни изложби както в България, така и в чужбина.

Мариана Маринова е от художниците, които изненадват.

Именно способността да прониква зад видимото е неизменна във всичките й картини.

Непосредствената реалност е непрекъсната провокация за художничката, но трансформирана, деструктурирана и отново съградена, създава един нов живописен свят - нейния.

В него съжителстват реалното и въображаемото, конкретното и ирационалното, делничното и поетичното.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Марин Подмолов" - 50 еп.

Роден на 18.08.1946г. в гр.Нова Загора Марин Подмолов започва професионалната си подготовка още от 10 годишна възраст.

Завършва художествена гимназия в София, а след това специалност приложна графика при проф. Александър Поплилов през 1974г.

Марин Подмолов е художник с изключително богат творчески диапазон и култура.

Еднакво виртуозен в рисуването на фигурални композиции, стенописи, портрети, голи тела, натюрморти, пейзажи, гоблени, художествено пространствено оформление, плакати, запазени знаци, шрифтове и т.н.

Независимо, че в живописта търсенията му варират от абстракция до поетичен реализъм и ортодоксални сюжети, творчеството му е много лично и лесно се разпознава.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Венцислав Марков" - 51 еп.

Венцислав Марков е роден през 1984 год. в град Варна. Завършва НХА-София специалност метал.

Участва в множество изложби у нас и в чужбина. Работи в областта на кавалетната живопис и малката пластика.

Венцислав Марков използва като изразни средства различни техники и материали: камък, метал, дърво, керамика.

Темите, върху които работи са вечни сюжети като се опитва да ги пречупи през своето виждане.

Обхваща диапазона от фигуративно до абстрактно.

Авторът използва изцяло класически техники и материали като основни сюжети са митологичните теми и герои, животни и фигуративни скулптори.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Любомил Драганов" - 52 еп.

Любомил Драганов е роден на 15 юли, 1969 г. През 1988 г. Завършва ССХУ за изящни изкуства „Илия Петров“, София.

След това учи в Студио на военните художници, а през 1997 г. вече е завършил Национална художествена академия – специалност „Стенопис“.

Творческия път на този художник се развива първоначално в стенописта, но после преминава в преподавателска дейност.

Сега Любомил Драганов е преподавател в Национална художествена академия.

Компютърна графика, цифрова фотография, компютърно проектиране в стенописта. Това дава нов поглед над работата му.

Един от реализираните проекти, с които се гордее не само той, но и всеки посетил това свещено място е изрисуването и реализация за цялостния интериор на църквата „Св. Тройца“ - гр. София в размер на 1000 кв. м.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Юрий Василев" - 53 еп.

Юрий Василев е завършил Художествената академия в София.

Името му се свързва предимно с неговите реализации на стъклописи в частни и обществени пространства, както и с редица изложби в същата техника и материал.

Юрий Василев е от големите майстори на стъклото, които мислят отвъд ограниченията на трудния материал.

От 2009 г. прави опити в техниката „лято стъкло“.

Творбите ми са чупливи, но могат да станат хилядолетници, твърди самият той.

Този виртуоз във витражните техники смело прави скулптори от стъкло и най-вече човешки лица.

“Стъклото променя своята същност в зависимост от светлината, която то пропуска или отразява, също както лицето на един човек променя своето изражение, в зависимост от емоциите, които преживява” твърди Юрий.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Станимир Божилов" - 54 еп.

Станимир Божилов е завършил специалност Стенопис в НХА през 1997г. при проф. Димо Заимов.

Работи в областта на светската и църковна стенопис, иконописта, витража, мозайката, кавалетната живопис, рисунката, пространствения и рекламен дизайн.

Станимир Божилов е преподавател в Нов Български Университет по рисуване, живопис и стенопис.

Със своите студенти той реализира два невиждани по мащаб и идея проекти - “Любов и омраза” и “Дух и материя”.

По сложната инсталацията “Дух и материя” включва 16 двустранни модулни панели с размер 71/71 см всеки, изпълнени в смесена техника - смалтова мозайка и витраж.

Те са мобилни и разположени върху стена - екран от светодиодно LED осветление.

Модулните панели могат да сменят местата си, да се въртят, да се обръщат с лице и гръб в 59000000000000000000000000000 (5,9 октилиона) вариантни комбинации.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Александър Терзиев" - 55 еп.

Александър Терзиев е художник - символист, борави със символи и знаци, чрез които изразява своите мисли и идеи за живота.

Творбите му са изобразени в няколко цикъла – „Нарът“, „Врати“, „Кръст“, „Меч“.

В продължение на 10 години Александър Терзиев работи с големия български художник Димитър Казаков - Нерон /1933-1992 г./.

Този период се оказва и неговата „житейска академия“.

Водеща идея в творчество му е Любовта.

Това са, както взаимоотношенията между хората, така и любовта, раждаща живот.

В този смисъл в неговите картини изобилстват женските фигури.

Това не е случайно, защото жената е тази, която ражда новото начало.

Дори и в малкото пейзажи, които създава използва човешки фигури, за да предаде духовност на изображението.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Майа Кузова" - 56 еп.

Интересният творчески път на Майа Кузова я отвежда в света на куклите и театъра.

След дълга пауза, авторката започва да рисува живописни картини със страхотен замах.

Успехът на кукления театър през онези години, когато сме били малки се е дължал на хората зад кулисите.

Един от тях е и Майа Кузова, която с художественото си оформление и кукли е карала приказките да оживяват.

Нейната професионална реализация спира и тя се отдава на семейството си, но след близо 10 години страстта й към изкуството надделява и тя започва не само да рисува, но и да създава уникални интериорни дизайни.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Анелия Александрова" - 57 еп.

Анелия Александрова, доктор по Изкуствознание и Изобразителни изкуства е млад художник, завършила Стенопис през 2003г.

В нейната творческа биография има доста участия в групови изложби, биеналета и пленери, както и вече шест самостоятелни изложби.

Започвайки със стенописни проекти и стигайки до галерийни изложби Анелия Александрова изобразява своите впечатления от заобикалящия ни свят.

Привързана към своето куче, художничката излива всичките си емоции върху платното след загубата му.

В картините й всеки може да намери приятел, доброта, невинност и отдаденост.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Атанас Мацурев" - 58 еп.

Без съмнение Атанас Мацурев е един от най-добрите съвременни акварелисти в световен мащаб.

Роден е през 1975 г. в Банско, но живее и работи в София.

Има над десет самостоятелни изложби.

Атанас Мацурев работи изцяло в областта на акварела като предпочитани теми на творбите му са пейзажи, натюрморт и портрети.

Художникът е търсен и уважаван творец не само в България.

Картините му се търсят от Москва до Ню Йорк. Носител е на първи награди в международни конкурси за акварел.

Талантът му е и една от причините Атанас да бъде поканен да води майсторски класове както в родината си, така и в Русия и Турция.

А най-вероятно и на още много места.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Михаил Лалов" - 59 еп.

Михаил Лалов е роден през 1952 г. в София.

Работи като сценограф в Драматичен театър - Монтана и като художник декоратор на театрите в Плевен, Добрич, Разград, Ловеч и Габрово.

Автор е на десетки самостоятелни изложби живопис у нас.

Михаил Лалов е от онези художници, които могат да се нарекат хамелеони.

Той може да ни покаже както романтични и интимни картини, така и абстрактни, даже леко агресивни платна.

Михаил Лалов се води по течението и настроението на хората и творчеството му винаги е харесвано, и купувано.

Дори малко ексцентрик, той обича малкия и големия мащаб - понякога му се налага да рисува в плувен басейн.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Начко Йорданов" - 60 еп.

"За мен дървото е начин да се изразя - да кажа кой съм, с какво съм различен и какво мога.

Дървото е като човека - ражда се, живее и умира и се преражда в творба." - казва Начко Йорданов.

Начко Йорданов е роден на 12 октомври 1946 г. в Шумен, България.

През 1976 г. завършва Националната Художествена Академия, където следва във факултета за приложни изкуства.

Учи дърворезба при професор Асен Василев.

Дълги години се занимава с интериора и екстериора на едни от най-интересните и запомнящи се сгради в страната.

В последните десет - петнадесет години се занимава активно с мозайки от различни видове дървесина, за които се е готвил и преди това.

Като търси естествения рисунък на композицията в декатила многопластово.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Атанас Гаджев" - 61 еп.

Атанас Гаджев получава художественото си образоване в Пловдив, където учи при Иван Топалов, а през 1987 г. завършва "Керамика" в Националната художествена академия – София, в класа на проф. Венко Колев.

Атанас Гаджев има влечение към архаичните форми и естествените природни структури.

Стремежът му към опростяване и обобщаване е съчетан с експеримента чрез работата с глина, различни глазури, пигменти и повърхности.

Работи предимно в областта на кавалетната и монументална керамична пластика като същевременно експериментира с различни възможности за печат върху глина и хартия, графични и дигитални техники, способи за подглазурно рисуване и смесване на глинени с хартиени маси.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Марина Кирова" - 62 еп.

Марина Кирова показва изцяло ръчно направени текстилни пана, изработени с различни техники, в които излага своето виждане за света, изразено чрез цветове и форми.

Основните теми са „Новото човечество“, „Връзката ни с Космоса“, „Женското и мъжкото начало“.

Марина Кирова живее и работи във Франция от 16 години.

На 18-годишна възраст заминава за Париж да следва "История на изкуството" и "Археология" в Сорбоната.

Дипломира се със степен мастер, след което записва второ висше образование "Мода и мениджмънт" в частното училище "Креапол" в Париж.

През 2009 г. лансира собствена марка за дрехи.

Паралелно с това започва да се интересува от личностното си развитие, занимава се с йога, пътува по света в търсене на вдъхновение и на себе си.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Виржиния Стоянова" - 63 еп.

Виржиния Стоянова има усет за връзките и конвергентните точки на живота.

Тя иска да зарадва човешкото сърце и да го „размекне от мечти”.

“Доказано е, че всеки образ и картина, която виждаме и й обръщаме внимание се запечатва някъде в нашето подсъзнание“ според нея.

Виржиния Стоянова започва творческия си път запалена по киното и анимацията.

Има няколко реализирани късометражни филма, но после се насочва към живописта.

Тя се осмелява да рисува върху фрагменти от текстил, дантели, които придават невероятен обем на творбата.

Загатнатите сюжети и топлия колорит, ултрамарин и драматична охра слагат артистичния си отпечатък на картините й.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Георги Петров" - 64 еп.

Георги Петров е възпитаник на Лесотехническия университет и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство.

Твори предимно съвременната пейзажна живопис.

Методът, чрез който Георги Петров пресъздава ефирните си пейзажи - видения, е с шпатула и пръсти, който привидно е лесен за работа, създава особен релеф на платната и е запазена марка на твореца.

От Америка е донесъл маниера картините да не се слагат в рамка.

Неговите платна са върху широко паспарту, което позволява картините да се показват върху подрамката.

Това не ограничава творбите при експонирането им, а им позволява безконфликтна адаптация в различна среда - на галерията, офиса, дома.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Андриян Бекяров" - 65 еп.

„Рисунката е признак, че в нас живее непораснало дете, но едно е сигурно - рисунката е най-краткият път, по който идеята прескача от невидимия свят на мислите в нашия, "реалния", казва Андриан Бекяров.

В последните няколко години Андриан Бекяров работи с техниката на аерографа, с акрилни маслени бои и акварел.

Предпочитаните от него стилове са реализъм и хиперреализъм.

Фигуралните композиции са почти монохрони и с реалистични средства, но пък показват сюрреалистична среда.

В тях не става дума за буквален реализъм, а са с по-раздвижена интерпретация на стила като на места е постигната приказна атмосфера.

Пейзажите му са по-свободни като художникът се вдъхновява от морето, природата и красотата.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Цветан Донковски" - 66 еп.

Цветан и Нина Донковски са избрали да съградят свой дом в едно малко и китно градче в прегръдката на Балкана.

Какво осмисля живота им там и кой рисува картината на техния семеен мир ще разберете от техния разказ.

Цветан е керамик, а Нина художник.

Двамата се влюбват и заживяват в китното селце Дълбок Дол. Там те могат да творят на воля и да се вдъхновяват от заобикалящата ги природа.

Цветан Донковски е роден през 1963 г. в гр. Троян. По-късно завършва местното художествено училище.

През 1995 г. е приет за член на Съюза на Българските Художници в секция “Керамика”.

Има множество участия в национални изложби и международни пленери.

Умело съвместява два деликатни материала като стъклото и глината.

Изключително трудно е да се съберат двата материала на едно място, за което е нужно изпичането им в пещ на 1100 градуса.

Целта на майстора е, творбите му да изглеждат като „окъпани от дъжда” и същевременно с това да не „лъщят” и да не са матови.

Самите творби представляват „едни самотни човешки фигури”, изобразени по особено абстрактен начин, изразяващи в себе си авторовата душа.

Те имат автопортретно звучене и носят темперамента на своя създател.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Нина Иванова - Донковска" - 67 еп.

Цветан и Нина Донковски са избрали да съградят свой дом в едно малко и китно градче в прегръдката на Балкана.

Какво осмисля живота им там и кой рисува картината на техния семеен мир ще разберете от техния разказ.

Цветан е керамик, а Нина художник.

Двамата се влюбват и заживяват в китното селце Дълбок Дол.

Там те могат да творят на воля и да се вдъхновяват от заобикалящата ги природа.

Нина Иванова - Донковска обича живописта. Нейната страст е да овладее стихията на водата и акварела.

Илюстрира детски книжки и работи като преподавател по рисуване.

Избира малкото село пред големия град заради любовта и красотата на Балкана.

Дъщеря й също има влечение по изкуствата, но са оставили сама да избере пътя си.

Картините на Нина са живи, абстрактни, колоритни, а илюстрациите й ни пренасят с вълшебни криле в света на приказките.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Ралица Бурова" - 68 еп.

Ралица Рачева Бурова завършва специалност „Текстил“.

Нейните произведения са стигали до Полша, Финландия, САЩ, Япония, Германия, Италия.

Понастоящем Ралица има частна школа за деца.

Дъщерята на Рачо Буров избира своя път в изкуството.

Нейната живопис разказва приказни истории, червенокоси, страстни и чувствени жени, мечтаещи нещо да им се случи.

Красиви и цветни риби плуват сред звездите, двама влюбени вплетени един в друг сънуват и се любуват на близостта си.

Художничката има афинитет и към иконата, но вече рядко иконописва.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Христо Христов" - 69 еп.

Христо Христов е един от малкото художници, които поддържат българския комикс жив.

Освен в този жанр, авторът се е насочил и към една любима на много хора тема - конете.

Картините на Христо Христов са пълни с енергия.

Темата с конете му е любима и той пресъздава характера на всяко животно с различни цветови гами.

Неговите коне са вихрени, развълнувани, бягащи, свободни.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Ивайло Пашкулски" - 70 еп.

Роден през 1965 г. в София, завършва училището за приложни изкуства със специалност дърворезба и Националната Художествена Академия със специалност плакат.

Ивайло Пашкулски се интересува от връзката между мъжкото и женското начало, но не като борба за надмощие, а като помиряване и хармония.

Творбите му приличат едновременно на скални рисунки, на тотеми.

Арт обектите му напомнят езически обредни фигури, които разказват на поколенията за изначалната цялост на мъжа и жената, които Бог разделя и обрича на постоянно търсене помежду им.

Те показват живота като постоянен стремеж едната половина да намери другата, за да постигне сливане, единство на двете начала.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Юлиян Месса" - 71 еп.

Юлиян Месса е роден в град София. Завършва специалност „Живопис“ при проф. Найден Петков.

Член е на СБХ от 1995 г.

Носител е на първа награда на ЮНЕСКО в раздел „Живопис“ - 1992 г.

Експресивността на колорита в платната на Юлиян Месса, силните контрасти, категоричността на силуетните линии и акценти насищат пространството с движеща се енергия.

Заедно със съпругата си Силвия работят в почти всички техники на изкуството - живопис, керамика, витражи, стъклотопене, мозайка и др.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Кирил Божков" - 72 еп.

Завършва Националната художествена гимназия през 1983 г. И Национална Художествена Академия през 1991 г.

Работи като преподавател в катедра Живопис на Националната художествена академия (НХА).

Кирил Божков е майстор на рисунката във всички нейни метаморфози и е смятан за виртуоз на трудната акварела техника "мокро в мокро".

Владее маслената, акрилната и темперната техники, което му помага да преминава през специфичните територии на реализма, хиперреализма, сюрреализма, експресионизма, попарта.

В своите последни работи художникът използва колаж, компютър, принт, фотоапарат, а от 2012 г. обогатява своите творчески търсения с помощта на видеоарта, пърформанса и инсталацията.

Божков е известен с това, че не принадлежи на нито една група, течение, арт идея, стил.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Олег Гочев" - 73 еп.

Проф. Олег Гочев е роден в София.

През 1982 завършва стенопис в НХА, където е професор по стенопис.

Взел е участия в 139 национални и групови изложби в България, има над 20 самостоятелни изложби.

Работи живопис, рисунка, графика, илюстрация.

Проф. Олег Гочев е единственият български художник, оставил рисувана фасада в града на монументалните стенописи Мексико Сити.

Освен художник, проф. Гочев е и задълбочен учен и новатор.

През 2009 г. той публикува своя труд „Стенописта - проблеми и предизвикателства“.

Това обемно изследване е посветено на преподаването и изучаването на хилядолетно изкуство на фреската и на съвременното му развитие.

Олег Гочев има съществен принос и в международни стенописни проекти, като създава нов тип стенописи - колективните, стенни, модулни и реверсивни инсталации.

Творбите „Любов и омраза“ (2010 г.) и „Дух и материя“ (2014 г.) предлагат интерактивност, мултимедийност, безкрайна комбинативност и вариативност.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Нина Динева" - 74 еп.

Нина Динева е художник по душа, но голямата й страст са плетивата. Тя може да плете с всеки материал.

Вкарва красивите и различни плетки в дрехи, аксесоари, бижута и картини.

Нещо наистина интересно - картини от дантела.

Различна смесица от техники, но най-интересното е, че в част от картините си Нина Динева се е опитала да експериментира и да включи дантелата като елемент.

Нина е роднина на Илия Бешков, внучка е на брат му.

От дете рисува, но идеалистичните й представи за изкуството в детството се сблъскват с реалността, когато кандидатства в Художествената гимназия.

Въпреки че не я приемат, тя продължава да следва вътрешния си талант и да го проявява във всичко, до което се докосне.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Милена Радева" - 75 еп.

Милена Радева е художник-илюстратор.

Завършила е Националната художествена академия и работи предимно за автори и издателства извън България, с които има над 50 издадени детски книги.

Милена Радева заедно със своя приятел, колега и партньор реализира съвместна изложба. Animalia - необичайна симбиоза между 25 научни илюстрации (акварел) и 22 бронзови пластики.

За своите научни илюстрации Милена Радева използва класическата акварелна техника „мокро в мокро”, както и широкия потенциал на изработените от естествени материали четки и силните пигменти на боята.

Тези средства не позволяват грешки по време на работа и предполагат изключителна прецизност и умение от страна на художника.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Илия Бояров" - 76 еп.

Илия Бояров работи като скулптор на свободна практика, а негови клиенти са колекционери от България, Италия, Англия и САЩ.

В момента е съсредоточил вниманието си в областта на малката пластика и модната бижутерия.

Илия Бояров заедно със своята приятелка, колега и партньор реализира съвместна изложба.

Animalia - необичайна симбиоза между 25 научни илюстрации (акварел) и 22 бронзови пластики.

Освен ясните, характерни черти и форми, силует и линия, в творбите си артистите търсят и по-необичайния и интересен ракурс, гледна точка и състояние на животните като физика и емоция.

При изработването на металопластиките, скулпторът Илия Бояров използва традиционните, утвърдени през хилядолетията похвати: моделиране в глина, отливка от гипс и от восък, калъп и накрая - отливане в бронз.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Любомил Георгиев" - 77 еп.

Всичките творби на добре познатия български художник - графика Людмил Георгиев са авторски отпечатъци, изпълнени чрез миксирането на няколко техники от дълбокия печат върху цинкови плочи.

Светът в графиките на Людмил Георгиев е загадъчен, пълен с неочаквани Видения.

Художникът ни води в необичайни посоки, измерения, места, тръгнали от неговата емоция и разум.

Визуално примамливи, без да бъдат ясни докрай като време, пространство, предметност неговите творби разказват истории, споделят с нас един човешки спомен, извикват сетивни усещания, но разчитат и на интелектуалния ни опит.

Изображението е постигнато с наслагването на три гравирани плочи, чрез напасване и отпечатани на ръчна памучна хартия.

Изящната, лека или плътна линия, цветът, разнообразният щрих и форми служат на Людмил Георгиев, за да предаде чувства и мисли, които будят у него изобразените неща, и които иска да предаде и на другите.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Петя Денева" - 78 еп.

Авторът на живописните творби Петя Денева e родена в Балчик.

През 2004 г. е удостоена с първа награда на Националния конкурс за млади художници, куратори и критици на Международна фондация.

Петя Денева е прекрасна художничка и прекрасен, скромен човек.

В началото авторката започва да се занимава с графика, но след това цвета бавно и плавно навлиза в картините й.

Понякога от платната й лъха самота, друг път загадка и неизказани тайни, но винаги са силно въздействащи.

Любител е на големите формати, но и малките платна са предизвикателство за нея.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Ани Иванова" - 79 еп.

Ани Иванова е от хората, които мога да бъдат лидери и организатори.

Тя е изкуствовед по професия, но се занимава с организация на изложби, пленери, уърк шопи и фестивали.

В свободното си време е отдадена изцяло на японското изкуство кири-е.

Японското изкуство Кири-е е вече донякъде познато в България.

Ани Иванова е организатор на първата по рода си изложба в България и показва на едно място две от най-популярните и обичани приложни изкуства в Япония – картини от ръчно изрязана хартия кири-е и декоративни топки от конци темари.

Уникалното в случая е, че авторките на показаните творби са две българки, всяка от които, водена от искрен интерес към японската култура и естетика, е постигнала завидни успехи в своята област, признати и сертифицирани и от японските специалисти.

Ани обича да “изрязва” тези картини от хартия и да изпробва все по-трудни и почти невъзможни по сложност и рисунък илюстрации.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Страхил Ненов" - 80 еп.

Страхил Ненов носи по наследство своя гений и талант.

Израсъл в ателието и сред платната на баща си, младият художник няма как да не заобича всичко свързано с изкуство.

Страхил Ненов е преподавател в Националната Художествена Академия.

През неговия поглед и под неговите напътствия са израснали не един и двама художника.

Картините му са живи и пълни с енергия.

Пейзажът, морето, природата, сградите са едни от любимите му теми.

А опита, който предава на своите ученици е безценен.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Иван Кюранов" - 81 еп.

Иван Кюранов е роден през 1966 г. в София.

Учи в Средно-специално художествено училище за Изящни Изкуства „Илия Петров“ и стига до Академията за изящни изкуства БРЕРА в Милано.

Иван Кюранов е сред известните имена в българското съвременно изкуство.

В Националните есенни изложби той се представя със серия фотографии, защитавайки тезата, че фотографията е медия, напълно равностойна с класическия живопис, графика и скулптура.

Същевременно, обаче, тя е носител на съвременни идеи, послания и визия.

Влече го съвременно визуално изкуство, съвременна класическа и дигитална фотография, фотоинсталации, съвременна живопис, кураторски проекти в областта на съвременната фотография и живопис.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Светлозар Захариев" - 82 еп.

Светлозар Захариев - Заро е стенописец, който рисува живопис и грабва погледа с еротичното си изкуство.

Има изложби в Норвегия, Израел и ЮАР. За себе си казва, че не рисува пейзажи и натюрморти.

Един от експерименталните художници Светлозар Захариев или както повечето му колеги го познават Заро се радва естетически на женската красота.

Въпреки че е майстор на акварелните портрети, той навлиза в една нова и необятна за него сфера - абстракцията.

Неговите търсения преминават през цветната палитра и се проектират върху платното, провокирайки въображението ни.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Ставри Калинов" - 83 еп.

Ставри Никифоров Калинов е български скулптор и художник.

Работи в областта на малката пластика, живописта и приложното изкуство.

Роден е през 1944г. във Видин.

Три поредни години кандидатства за специалността „Скулптура“ в ВИИИ „Николай Павлович“.

Ставри Калинов е може би най-гръмкото име сред родните художници.

Особено нашумя покрай патента на т.нар. стъклени картини, които нямат аналог в света.

Работи с коприна, гипс, бронз, сребро, злато, студена керамика, но предпочитаният от него материал е стъклото.

Ставри Калинов е сътворил статуетките, връчени на победителите в множество елитни конкурси в България.

Неуморим и неограничим творец.

Правил е изложби в Италия, Австралия, Германия, Испания, Великобритания, Франция, САЩ, Швейцария, Белгия.

Винаги знае как да провокира публиката и как да я изненада.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Асен Милчев" - 84 еп.

Асен Милчев е един от най-интересните съвременни художници на България.

Изкуството му притежава известни особености, които го отличават.

Водеща роля е определена на сюжети, свързани с психологическата нагласа на човека.

Своето вдъхновение Асен Милчев черпи преди всичко от актуалната проблематика на познатото ни ежедневие, свързана с най-наболелите обществени проявления и недъзи, които придобиват необикновена автентичност върху колоритните му платна, пропити с хаплив хумор и закачлива ирония.

Това, което отличава картините на Асен Милчев с изключителна оригиналност и свежа иновативност е неговата удивителна способност да прониква безпогрешно и в най-потайните кътчета на човешката душа, чиято същност е неизменно белязана от всеобщата порочност на съвременния социум.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Ралица Мануилова" - 85 еп.

Ралица Мануилова се ориентира към изображения на голи хора с кънки.

По-късно окончателно се ориентира към илюстрирането на легенди, приказни герои и свръхестествени създания.

Ралица Мануилова рисува, защото за нея това е начинът да се докосне до неизследваните дълбини на човешкото подсъзнание.

Тя е илюстратор на книжката „Борковите патила“, номинирана в наградата „Бисерче вълшебно“ 2014 г.

Талантът й обаче не спира дотук - илюстрирала е чудесното издание на Андерсеновите приказки и е носител на наградата „Константин Константинов“ в категория „Илюстратор “ за 2008 г.

Сама казва за себе си : “Четенето на приказки никога няма да ми омръзне, а тъй като имам деца, не ми се налага и да измислям оправдания защо на тия години продължавам да ги чета”.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Любомир Михайлов" - 86 еп.

Любомир Михайлов е български художник – карикатурист, който привлича погледа върху "очевадните" абсурди в живота.

Той е илюстраторът, който за един период е главен художник на списание „ФЕП“ и рисува кориците за него.

Според карикатуристът Любомир Михайлов „единствените неща, които могат да бъдат описани чрез този саркастичен начин - карикатурата, са възклицанието, въздишката и болката. Всичко останало е само думи“.

Защото посланието, което карикатурата отправя към хората, е да бъдат разумни, да правят преценка на ситуациите и да вярват повече на нарисуваното, отколкото на казаното.

И днес си заслужава да се смеем на всичко онова, което ни дърпа назад и прави времената такива, че да започнат да приличат на „онези времена“.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Недялко Иванов" - 87 еп.

Недялко Иванов - Нечо се занимава с илюстрация и рисува бижута.

Картините му са като парчета от пъзел, малки дози концентрирана енергоемоция.

За него рисуването е личен процес и необходимост.

Недялко Иванов – Нечо притежава не просто талант, но и го развива...

Той е творец във всяко едно отношение - рисува, илюстрира, създава обици, значки, картички, с една дума - твори.

Работил е за големи компании като графичен дизайнер, но сега вече работи за себе си.

Влече го хендмейд културата и там прилага илюстрациите си.

Обича илюстрациите за деца и влага в своите положителна нотка и лек хумор.

Той казва за себе си : „В рисуването определено се чувствам повече в мои води, най-вече в илюстрацията.

Всъщност без значение дали ще правя живопис или ще рисувам с таблета, когато нещата се получават усещането е едно и също и е неописуемо.

В последно време правя предимно дигитални илюстрации, а и разработвам бранда за хендмейд неща nechoart“.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Ивайло Цветков" - 88 еп.

Eдин от най-известните съвременни карикатуристи - Ивайло Цветков е завършил художественото училище в родния си град Троян.

Учил се е от големи български и чуждестранни майстори.

Ивайло Цветков рисува всеки ден политически карикатури, а следобед си почива като отново рисува - неполитически, на евъргрийн теми...

Публикува в най-тиражните вестници и списания.

Най-много обича момента, в който се смени правителството и дойдат новите персонажи за рисуване...

Обича да прави шаржове, и то особено успешно. Неслучайно и те му носят признание и призове....

Той е секретар на секция „Карикатура" към Съюза на българските художници, доскорошен председател на Федерация на организациите на карикатуристите ФЕКО - България.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Милена Велчева" - 89 еп.

Милена е художничка и не обича да приказва. Тя е първият художник, открил изложба в галерията към храма на Христос Спасителя в Москва.

Тя е и носител на наградата „Златен Витяз“ на Световния форум на изкуствата.

От десетилетия на културният ни небосклон стои Милена Велчева, която с щедър талант и мощен емоционален заряд създава неповторими творби в областта на живописта.

Техниката на художничката е изумителна, това не е традиционна живописна техника.

Зрителят едва ли може да забележи, че картините са създадени с пастелен, ефирен материал, много трудно изразно средство.

Милена използва техниката на съвременния импресионизъм, но в допълнение влага графичен ритъм и маниер за изграждане на формата и за създаване на усещане за драматизъм.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Вили Николов" - 90 еп.

Вили Николов работи в областта на графиката, живописта (масло, темпера, акварел, пастел), рисунката и илюстрацията.

Илюстрира книги и участва в редица общи експозиции и международни пленери.

Пример за това колко малко е нужно, за да укрепи вярата ни в доброто и колко ценно е това, ни дават картините на Вили Николов.

Неговите чанове припомнят уюта на традицията, музикантите му свирят радостта, а цветовете празнуват живота.

Стила си определя като приказен сюрреализъм, повлиян от „българския колорит“, от българските приказки и приказните сюжети с фолклорни мотиви.

Не използва остри контрасти или остри форми, а предпочита „мекотата, вдъхновена от акварелната техника“.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Чавдар Николов" - 91 еп.

Чавдар Николов завършва визуална комуникация във Великобритания. Докато е в Лондон, публикува 15 работи в сатирично издание.

Негова карикатура е приета и одобрена лично от принц Чарлз по повод обявяването му за уелски принц.

Майсторът на карикатурата Чавдар Николов, чийто теми най-често са свързани с политическото всекидневие, намига на зрителя със своите шаржове.

В момента Николов е политически карикатурист във вестник "Преса".

Сътрудничил е на вестниците "Демокрация", "Стършел", "АНТИ" и "Седем".

Голяма част от работите в изложбата включват карикатури, публикувани във вестниците "Новинар", "Преса", както и списание "Паралели".

През годините прави самостоятелни изложби в Лондон, Видин и София.

Има редица награди от участия на различни конкурси и събития в Полша, Румъния, Португалия, както и отличието "Ранан Люри" на Обединените нации от 2011 г.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Иван Гонгалов" - 92 еп.

Художникът Иван Гонгалов завършва Художествената академия, специалност "Живопис" при проф. Панайот Панайотов, но откривател на таланта му и пръв негов учител е големият Илия Бешков.

През 1965 г. е поканен да работи в Милано, Италия.

Големият живописец Иван Гонгалов се възхищава от ренесансовия тип човек и неговия образ най-често търси в творбите си.

Ренесансов не само като визия, но и като мисъл и светоусещане.

В негово лице открива всички идеи и стойности на времето, които е трябвало да бъдат внушени на обикновения човек в най-добрия смисъл на думата, за да го одухотворят и възвисят.

През годините той илюстрира престижни издания, получава поръчки и от други издателски къщи в Италия, Франция, Германия, Холандия.

Паралелно създава живописни платна, включително впечатляващ кубистичен цикъл.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Росица Гонгалова" - 93 еп.

Росица Гонгалова твори дълги години в областта на приложната графика, а също - и в пространственото оформление, дизайн и оформление на книгата.

На скулптурата се посвещава от 1990 год. Пластиките й са вдъхновени от съвършенството на природната форма.

Творбите на Росица Гонгалова се отличават с ефирност и богата пластичност на формата.

Ефирното въздействие на пластиките се допълва от разнообразната фактура на метала, ажурността на силуета и колоритните цветни патини.

Както и от комбинирането на материи - плътността на метала с прозрачността на кристалните късове и цветните силикатни акценти.

Малката пластика на Росица Гонгалова носи нежна чувствителност и деликатност на изказа.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Атанаска Янева" - 94 еп.

Атанаска Янева е завършила специалност „Живопис“ при проф. Александър Терзиев.

От 1990 год. участва в ежегодните есенни салони в град Стара Загора.

Дълги години художничката Атанаска Янева е посветила на тази трудна техника - акварела, търсейки предизвикателства, най-голямото от които е голото тяло.

Нейните картини са обгърнати от духа и магията на българските шевици и черги, халища и везани елементи.

Като усещане в творбите й е разгърнато женското творческо начало.

Жената е тази, която чрез фантазията и мечтите си е сътворявала прекрасни декоративни елементи и съчетания, втъкала е своето усещане за красота във всичко, до което се е докосвала.

Акварелите изразяват преклонението пред тази, която създава, нарича и оставя след себе си неща, до които може би всеки от нас се е докосвал в бабините ракли.

Цветовете, създават усещане за приказност и нереалност.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Цветан Стоянов" - 95 еп.

Цветан Стоянов завършва специалност “Стенопис” и по настоящем е доцент в катедра “Рисуване” на Националната художествена академия.

Напоследък снима хора, които се смеят, ала това се оказва трудно занимание.

Цветан Стоянов обича да експериментира в областта на цвета, формата и композицията в живописта, декоративно - монументалните изкуства, рисунката и графичния дизайн.

Като художник - фотограф търси интересното, любопитното и неочаквания ракурс.

Член е на СБХ, участник в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата, Цветан Стоянов е художник с многобройни самостоятелни изложби в България и чужбина.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Аршак Нерсисян" - 96 еп.

Аршак Нерсисян е роден в Армения. Завършва Ереванска художествена академия.

Специализира в Ленинград, Литва и Латвия.

В Армения работи като художествен редактор за списание. В България е от 1996г.

Аршак Нерсисян е арменски художник с контраста на цветовете, и френски - с кубистичните си и фовистки решения и български - с избора на някои от сюжетите, но може би най-точното е да го определим като неокубист.

В действителност корените на неговото изкуство и естетика насочват към сподвижниците на тези художници от началото на ХХ век.

Така сочната живопис на Аршак ни връща към едни от най-енергичните експериментатори във френската и руската живопис, а в последните десетилетия и в българската, известни със своята чувствителност към колорита и композицията.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Пенчо Добрев" - 97 еп.

Пенчо Добрев е роден в гр. Ст.Загора. Завършва специалност „Скулптура“.

Член е на СБХ /секция скулптура/ от 1992 г. а от 1995 г. преподавател в НХА.

Биографията на Пенчо Добрев е богата откъм постижения.

Завършил Художествената академия в София, специалност „Скулптура“ той още като студент печели конкурс и изобразява стенописа на югозападната фасада на академията.

Добрев е автор с изявена творческа индивидуалност, убедителен с логичната си подреденост и е безспорен професионалист в боравенето с пластичните материали.

Творчеството му респектира със своето качество и продуктивност, което неслучайно го извежда сред най-изявените български скулптори от средното поколение, коментират изкуствоведи.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Никола Енев" - 98 еп.

Никола Енев е роден в град София, има брат-близнак, писателят Деян Енев.

Учи в английска гимназия, завършва успешно изкуствознание в Художествената академия. Заминава за Щатите, където прави портрети по снимки „между 32-ра и 34-та улица”.

Стъклото - материал, с който боравят малцина наши художници, изразявайки усещането си за света и времето, в което живеят. Никола Енев е един от тях.

Стъклописи, пластики, вълшебни стъклени „картини“, причудливи фигури, изящни и съвършени, населяват неговото въображение преди да се превърнат в зрими.

С богата ерудиция, с изследвания върху структурата на стъклописите в Западна Европа - замъци, дворци и католически църкви, Никола Енев принася магията, превръща я в нещо лично, индивидуално, което осезателно се чувства в пластичните му пространствени решения.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Мариана Кушева" - 99 еп.

Марияна Кушева завършва специалност „Физика” в Софийския университет.

Няколко години по-късно се запознава със скулптора Благовест Апостолов, при когото работи и учи „занаята” в продължение на 6 години. Вече работи самостоятелно.

В скулптурите си авторката съчетава различни материали - бронз, камък, стъкло, дърво.

Няма любима тема, създава всяка пластика така, че виждайки я, човек да поиска да я разгледа отблизо, да я докосни и ...да пожелае да я притежава.

Привличат я изящните линии и форми както в човешкото тяло, така и в крилото на птицата или в геометричните фигури.

Нейни скулптури са изложени в галерии в София, Варна, Бургас, Поморие, Стара Загора.

Много от пластиките й са уникати, като голяма част от тях са в частни колекции в България, Испания, Франция, Дания, Финландия, Австрия, САЩ и Русия.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Юрий Ковачев" - 100 еп.

Юрий Ковачев е роден през 1961 г. в Русе. Първият му учител е известният художник Кирил Станчев.

Учи в Университета по архитектура в София. Напуска университета, за да посвети живота си на живописта.

Импресионизъм, живопис, творчески размах и реалистична емоционалност се виждат в картините на Юрий Ковачев.

През периодите 1992 - 1998 г. работи като асистент-професор в университета по архитектура, София.

Веднага след това напуска университета, за да посвети живота си на живописта.

През 2000 г. той излага неговата живопис за първи път в самостоятелна изложба.

Живописта му е част от множество частни колекции и публични институции в цялата страна и в чужбина: Германия, Русия, Великобритания, Холандия, Испания, Дания, Норвегия, Франция, Швеция, Белгия и много други страни по целия свят.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Георги Донов" - 101 еп.

Георги Донов е роден през 1961 г. в София. Творецът е водеща фигура в процесите на скъсване с конвенционалните форми и представи. Неговите работи смело се наместват в градската среда и провокират с идеите си.

Георги Донов е един от нестандартните български скулптори – дори в малките форми постига ефекта на инсталацията.

Той използва нови комбинации от материали, експериментира с баланса на обемите, води скулптурата до гранични зони с инсталацията, но най-голямата му заслуга е въвеждането на нов тип концептуално мислене.

Цялостното творчество на Донов свързва както мотиви от източното православие, така и най-провокативните тенденции и направления, характерни за съвременното европейско изкуство.

Неговите скулптури имат ярко запомнящи се силуети и в същото време въздействат така, сякаш на зрителя е поднесена нематериалната идея за обекта.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Антон Дончев" - 102 еп.

Антон Дончев е роден през 1943 г. в Трявна. Има богата творческа биография - много участия в национални и международни артистични форуми. Творбите му носят духа на Трявна и старите майстори резбари.

Антон Дончев е сред онези творци, които са се доказали многократно в средите на изкуството. Неговата дърворезба не може да се сбърка, тя носи отличителните белези на Тревненската школа и флоралните мотиви, с които се славят старите майстори.

Дървото в ръцете на Антон Дончев сякаш оживява и разказва история. Неговите творби могат да се забележат на едни от най-ключовите културни средища като НДК, НХГ, Етнографския музей във Враца, Министерство на външните работи.

Основен мотив в работите му е „дървото на живота”, като символ на непрекъснатия житейски кръговрат, като непрекъсващ извор на вдъхновение.

Антон Дончев е стожера на модерната българска дърворезба.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Илиана Дончева" - 103 еп.

Илияна Дончева работи в областта на темперната живопис, но нейният почерк е неповторим. Учила е стенопис и реализира няколко монументални работи. Авторката използва добре усвоените похвати и творбите й носят заряда на монументалното изкуство.

През 2014 година определиха художничката Илияна Дончева за носител на престижната награда за изобразително изкуство ”Захари Зограф”.

Нейната фина, изтънчена и деликатна живопис може да ни отведе в един свят изпълнен с детска невинност, където се чуват звън на камбани и музика от тромпети, въртележки пълни с хора се озаряват от светлината, а летящи фигури бързат към поредния уловен спомен.

Нейните платна са пълни с енергия и живот и пресъздават хармоничната й душевност.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Димо Колибаров" - 104 еп.

Димо Колибаров се изявява в областта на офорта, сухата игла и литографията. Преподавателят е от онези графици, които гледат на света цветно - той не се притеснява да оживи творбите си с багрите на мечтите.

Димо Колибаров впечатлява с богатата си творческа биография – автор е на десетки изложби по цял свят и е носител на над 30 международни отличия и признания за високия му творчески принос към световната графика.

Той е един от българските майстори на екслибериса и достойно е заслужил признание и в чужбина. Сред спирките по пътя му беше и Китай, където работи няколко месеца в графична база, разположена в някогашно феодално имение.

Вдъхновен от невиността на сина си, Колибаров увековечава неговите мечти в няколко изложби и графиките му представят света през детските очи.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Николай Янакиев" - 105 еп.

Николай Георгиев Янакиев се дипломира в класа на проф. Светлин Русев, член на Съюза на българските художници. Започва да участва в младежки конкурси, зонални конкурси и общи художествени изложби. Живописта на Николай Янакиев носи магията и очарованието на художника, намерил свой стил в изкуството. В своите картини Н. Янакиев винаги търси съчетание на цвят, форма и пространство, които взаимно се допълват. Фигуративна или абстрактна, в живописта на художника хармонията между цветовете е от съществено значение. Забелязва се изключителна експресивност на линията и цвета, който открива ясната си пластическа изразност. Николай Янакиев успява да изяви дълбоката си емоционалност и артистичната си природа на живописец. Някои от работите му носят усещането за импровизация, но всъщност са резултат от дълъг процес на творческо търсене.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Долорес Дилова" - 106 еп.

Долорес Дилова е дъщеря на художника Дило Дилов – един от ярките представители на импресионизма в българското изкуство. Наследила светоусещането и таланта на своя баща, още на седем-годишна възраст тя става носител на награди. Долорес Дилова е носител на много престижни награди, сред които „Млад живописец“ и „Човекът и морето“. От 1993 г. е създател и преподавател в Частната академия по изобразително изкуство “Жул Паскин”. През 2003 г. е една от основателките на ЖЕНСКА ЛИБЕРАЛНА МРЕЖА в България. Нейните картини са погледът през прозореца на ателието, която си спомня мекотата на хълмовете, сребристото зелено, бронзовите поляни, начупения терен, многото планове, мъглите, изпаренията, червените залези, медените облаци, онези силуети на борове и трите дюли на двора. "Художникът рисува не само това, което има пред себе си, но и това, което вижда в себе си." – казва художничката.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Васил Стоянов" - 107 еп.

Васил Стоев има над 50 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Носител е на наградата "Пловдив" за изобразително изкуство. Според изкуствоведите стилът на небезизвестните картини на Васил Стоев може да бъде определен като абстрактен експресионизъм, творбите му са достояние не само на българската публика. Отдавна известен на широката публика, Васил Стоев е сред най-популярните ни художници с над седемдесет изложби по целия свят. Той е сред малцината българи продавали своя творба чрез аукционната къща “Сотбис”. Изкуството на Васил Стоев е свят-амалгама от хармонии и контрасти. Експресивният език на творбата, лиричното й звучене и интензивността на цвета са по-важни за автора от конкретното изображение в нея.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Евгени Кузманов" - 108 еп.

Проф. Евгени Георгиев Кузманов е български художник, писател и университетски преподавател. Автор на 11 книги. Носител на наградата „Гравитон“ от 1996 година. Проф. Евгений Кузманов е художник, скулптор, писател, сценарист, музикант, опитвал е и в драматургията. 14 години е професионален футболист. От 20 е гост преподавател по скулптура в Катедрата по изобразително изкуство в Югозападния университет. Евгений Кузманов брои за наследствен генът от двамата си вуйчовци - градски художници на Радомир, въпреки че по професия са електротехници. Евгений Кузманов е художник на вдъхновеното съзерцание и вкаменената пластическа динамика. Той е творец с ясна, дълбоко промислена концепция за традиционното и модерното, за преходното и вечното.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Валентин Узунов" - 109 еп.

Валентин Узунов е роден през 1960 г., завършил е Художествената академия в класа на акад. Светлин Русев. Валентин Узунов е завършил живопис, специализирал е литография. Председател е на местното представителство на Съюза на художниците в Ловеч от 2000 г. Творбите на Валентин Узунов са подвластни на търсенето - както в техническо, така и в тематично отношение. Авторът сякаш е стигнал предела, до който може да бъде обобщена формата, а историята ( случки, събития, чувства, превратности... ) е фиксирана върху платното миг. Останалото е философия - отвъд пределите на обикновеното познание и живопис, която поглъща сетивата. Всяка една негова картина е поредното доказателство за яркия му живописен талант.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Атанас Атанасов" - 110 еп.

Атанас Атанасов е един от изтъкнатите представители на съвременната българска живопис. Завършва Националната художествена академия със специалност живопис в класа на проф. Светлин Русев. Още преди дипломирането си печели конкурс за малоформатна живопис. Атанас Атанасов работи в областта на живописта, илюстрацията, миниатюрата, рисунката, стенописта. Творбите му се отличават с внимание към детайла, изящен рисунък и ефирна тоналност. Творбите му често биват определяни като „ренесансови“. През погледа на художника са нарисувани едни от най-интересните места, на които е бил. В платната му има моменти от Южна Франция, от имението на негов приятел, от местността Буджака, от прекрасния остров Света Анастасия. Великолепните му илюстрации нямат граници и Атанас става автор на едни от най-интересните поредици на картите Таро. Списъкът от посоки на творчеството му може да продължи в безкрая и с множеството миниатюри, стенописи, проекти за пощенски марки и други.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Игната Василева" - 111 еп.

Игната Василева участва в кураторски проекти. Тя безпрецедентно е отдадена на изобразяването и запечатването върху платното красотата на природата и цветята. Художничката Игната Василева е лудо влюбена в градините и птиците и не спира да черпи вдъхновение и положително настроение от тях. Тя притежава изключителната дарба да открива красотата дори и на най-неподозираните места и да й вдъхва живот върху бялото платно. В колоритните й картини ярко си проличава възхищението й пред природните прелести и нестихващото й любопитство към света. Интересите на Игната не се изчерпват само с изобразителното изкуство. Освен член на Съюза на българските художници, тя членува и в Българското дружество за защита на птиците и от дълги години се занимава с японска чайна церемония.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Петър Маламатенов" - 112 еп.

Петър Маламатенов е преподавател по керамика в Средно специално художествено училище за приложни изкуства - гр.Троян. Още от студент Петър Маламатенов се занимава с проектирането и изпълнението на витражи за обекти от национално значение, като пантеона на Георги Раковски в Котел, храмове като “Свето Успение Богородично” в София, храма на Ванга в Рупите , “св.Георги Победоносец” в Пазарджик. Сегашните му твори са малко променени в духа на съвремието. Триизмерните скулптури на Петър Маламат ни разкриват съвършения път на сливане на дух и материя. Пластиките притежават специфичните трептения по пътя на трансформирането на хаоса в космос, където е отразена и ролята на музиката и женската красота.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Мариела Маламатенова" - 113 еп.

Мариела Маламат е художник, стенописец, блестяща част от голямо, международно артистично семейство. През 1982 г. завършва Художествена гимназия в София, а през 1988 г. Наципналанта Художествена Академия специалност стенопис. Живописните творби на Мариела Маламат ни докосват до изначалните същности за сътворението на живота и човешкия род. Невероятният й талант развит чрез различни техники, маслени бои, акварел, колаж, скулптура, мозайка, керамика, разкрива необикновената й способност да материализира широтата на нейния духовен мироглед. Веднъж докоснал се до света на Мариела Иванова трудно би го напуснал. Очарован от приказността на този свят, зрителя чувства неудържимо желание да се завръща отново и отново в тази прекрасна атмосфера, сътворена от нейното майсторство и талант.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Васил Колев" - 114 еп.

Васил Колев с прякор Vassillo се дипломира в Академията за изящни изкуства – Венеция, Италия специалност „Живопис”. От 2008 г. работи като асистент в Национална художествена академия, специалност „Графика. Васил Колев е един от авторите, които имат не само родно, но и чуждестранно признание в света на графиката. Неговите творби карат зрителя да се замисли, да се вгледа в детайла, да поиска да навлезе по-дълбоко в картината. Нежната душа на автора е скрита зад стените на „Моята къща“ и от време на време надниква през малките прозорци и пукнатини. В картините му можеш да откриеш уюта на дома, носталгията на детството, сивата пустота, красотата на града и загадъчността на скритото послание.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Теодор Атанасов" - 115 еп.

Теодор Асенов е раздвоен между спорта и изкуството. Записва да учи в Националната Художествена Академия и така прекратява развитието си в хокея. Теодор Асенов е изцяло увлечен от магията на изкуството и по-специално графиката. Неговите идеи и академични творби бързо се забелязват от утвърдили се художници и критици и още преди да е завършил Академия, Теодор вече има няколко отличия и награди. Това стимулира младия автор да експериментира и да навлиза по-дълбоко в тънкостите на техниката. Въпреки че има още много да учи, графиките на Теодор Асенов носят смелостта и размаха на младостта и желанието за нови търсения.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Наталия Костадинова" - 116 еп.

Историята на Наталия Костадинова е интересна и вълнуваща. Започва работа като журналист и тв водещ. След майчинството премисля заниманията си. Така открива света на изкуството. Наталия Костадинова е от онези творци, които обичат да правят нещо с ръцете си – от ръчно правени картички за рождени дни, до малки миниатюри подходящи за ключодържател или телефон. Нейните идеи са толкова много, че не й остава време да реализира всичките. Едно от уникалните й творения е как се прави музика с дъжд. Наталия доказва на хората, че изкуството няма да те подмине, ако си създаден за това, дори и първоначално да си тръгнал в друга посока.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Анна Стойчева" - 117 еп.

Анна Стойчева е едно от познатите имена в средите на декупажа. Тази стара техника, започнала да навлиза в България само преди няколко години, но до толкова завладява Анна, че тя решава изцяло да се отдаде на това изкуство. Яйчени черупки, свинска мас, бинт, царевично нишесте, белтък, лак за нокти - някои смятат, че от тези неща може да се забърка истински декупаж. В това изречение единственото вярно е забъркването. Крайният резултат е онова, заради което мнозина категорично причисляват декупажа към категорията на абсолютния кич. Но Анна Стойчева не може да се съгласи с това твърдение. За нея декупажът не е просто облепване на даден предмет със салфетки. За нея това е изкуство, което дава живот на предметите, преобразява ги и покачва стойността им, защото те се превръщат в уникати.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Светлин Николаев" - 118 еп.

Светлин Николаев е роден в град Видин през 1976 г. Завършва НХА "Николай Павлович" - София при проф. Борис Гондов. Носител е на първа награда за изграждането на монументален паметник на Св. Св. Кирил и Методий, Видин 2011 г. Светлин Николаев или както го наричат – Светли е скулптор, но не само по професия, а и по душа. Той е от онези хора, които срещнеш ли веднъж остават в съзнанието, паметта и сърцето ти завинаги. Светли не само добре борави с материала, но той сътворява красота. Лишен от меркантилни желания за печалба и известност, той поглежда дълбоко в себе си и изважда от там най-съкровените си мечти, сънища и блянове. Излива ги от бронз и ги нарича с прости, но многозначителни имена.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Калина Иванова" - 119 еп.

Калина Иванова е живописец, но от онези, които не искат известност, не ламтят за слава. Тя просто рисува, това което усеща. А картините й са изпълнени с цветя и настроение. Без да е учила в Академия, Калина умее да улавя красотата на природата. Калина Иванова има вроден талант. Тя още от малка обича да съзерцава природата и най-вече цветята. За нея всяко едно е уникално и носи различно усещане. След години тя започва с опитите да пресъздаде това, което е във въображението й върху платното. В началото е трудно, но след това сякаш самата четка води Калина по пътя към готовата картина. Една след други се нижат огромни композиции с цветя, които са толкова истински, че дори понякога усещаш уханието им само докато ги гледаш.


"Изкуството - тогава, сега и завинаги: Андрей Москов" - 120 еп.

Андрей Москов завършва Художествената академия в София. Работи в областта на малката пластика и монументалната скулптура. Представя творчеството си в България и в чужбина. Участва в специализирани изложби и в международни симпозиуми по скулптура. Андрей Москов е един от малкото скулптори, които владеят материала до съвършенство. Неговите творби, независимо от размера, могат да пресъздадат и в най-малкия детайл всяко едно движение или настроение от живата материя. Основно работи в кавалетната скулптора и изобразява животни, но работата му с патината е неповторима. Не случайно негови творби са притежание на Хилари Клинтън, Юрий Лужков, президентът на Казахстан Нурсултан Назърбаев, председателят на парламента на Казахстан Серикболсин Абдилин и др.


 
 
 
       
 
       
 
 
 
 
 
програма